— Не прочете ли табелата?
— Каква табела?
— Забранено е флиртуването с персонала.
Той се предаде.
— Добре. Да започнем търсенето на пакета от спешното — каза той съвсем делово. — Като влизахме, забелязах, че там е сравнително спокойно, така че сега е най-подходящият момент. Ще накарам някой от персонала да ни помогне.
— Първо ще ти направя шевовете.
— Не, Мишел, искам…
Тя се обърна към него:
— Тео, тук командвам аз. Ще трябва да се примириш.
Душът я беше съживил, но тя знаеше, че приливът на енергия няма да трае дълго и продължителното будуване щеше да започне да й влияе. По тази причина искаше първо да свърши по-важното. Тео бе на първо място в списъка със задачите й, независимо от неговото мнение.
Освен това отново се чувстваше спокойна и сигурна в себе си. В болницата беше в безопасност и знаеше, че тук не се налагаше да бъдат нащрек. Никой нямаше да стреля по тях. Имаше достатъчно охрана. Мишел реши, че не е лоша идея двамата да останат да спят в болницата и се канеше да го, предложи, когато Тео привлече вниманието й.
— Почакай — настоя той. — С кого трябва да говоря, за да накарам хората от персонала да започнат да търсят пакета?
— Тези хора си имат работа.
— Това е по-важно.
— Можеш да се обадиш на администратора. Той обикновено е тук в осем, а вече е почти толкова. Макар че едва ли ще ти помогне. Мрази всичко, което смущава реда в болницата.
— Лошо — каза Тео. — Ще трябва да ни сътрудничи. Ама ти направо тичаш. По-бавно — настоя той отново.
— Ти се влачиш. Страхуваш се от няколко шева? — Предположението я накара да се усмихне. — Страх те е, че ще те заболи ли?
— Не, просто не си падам по игли.
— Нито пък аз. Припадам всеки път, като видя игла.
— Не е смешно, Мишел.
Тя явно бе на друго мнение, защото се разсмя, Франсис, вечно намръщената сестра, стоеше пред една от стаите за прегледи. Дръпна завесата.
— Всичко е готово, доктор Майк
Мишел потупа кушетката, а сестрата повдигна горната половина, за да може Тео да се облегне. Той седна и насочи цялото си внимание към Мишел, която си слагаше стерилни ръкавици. Сестрата го разсея, като се появи с една ножица, готова да среже тениската му. Той се пресегна и издърпа ръкава си до рамото. Докато тя мажеше мястото около раната с някакъв силно миришещ дезинфектант, той взе мобилния си телефон и започна да набира.
— Не можете да използвате мобилен телефон в болницата — каза му Франсис и опита да грабне телефона от ръката му.
Той понечи да й каже да си гледа работата, но се овладя, изключи телефона и го постави на масата до себе си.
— Дайте ми телефон, от който мога да се обадя.
Явно бе прозвучал войнствено. Макар и да изглеждаше невъзможно, Франсис се намръщи още повече.
— Голям е досадник, нали, доктор Майк?
Мишел правеше нещо в ъгъла на стаята с гръб към Тео, но той бе сигурен, че тя се усмихва. Долови смеха в гласа й, когато тя каза:
— Просто има нужда от сън.
— Имам нужда от телефон.
Франсис довърши почистването на раната и излезе. Тео предположи, че е отишла да му намери телефон. В този момент Мишел се приближи към него, като държеше едната си ръка зад гърба. Той забеляза, че го третира като малко дете и крие иглата от него, и каза раздразнен:
— Действай по-бързо. Чака ни работа.
Не направи никаква гримаса, когато тя му инжектира упойката.
— Трябва след минута мястото да изтръпне. Искаш ли да легнеш?
— Ще стане ли по-лесно и бързо, ако съм легнал?
— Не.
— Тогава съм добре и така. Хайде, започвай.
Франсис се върна с папка и някакви формуляри.
Очевидно бе чула Тео да казва на Мишел да започва.
— Млади човече, не трябва да карате лекарката да бърза. Така стават грешки.
Млади човече? По дяволите, той бе по-възрастен от нея.
— Къде е телефонът?
— Отпусни се, Тео — каза Мишел и направи знак на Франсис да премести таблата с инструментите по-близо до нея. — Няма да бързам. — После се усмихна и прошепна. — Един познат ми каза, че ако искам нещо да се направи както трябва…
— Какво?
— Трябва да се действа бавно и спокойно. Само така.
Въпреки раздразнението си, той се усмихна. Прииска му се да я целуне, но знаеше, че сестрата от „Досиетата X“ сигурно ще го събори на пода, ако направи нещо подобно.
— Франсис, омъжена ли си?
— Да. Защо питате?
— Мислех си, че Мишел трябва да те запознае с брат си Джон-Пол. Двамата сте си лика-прилика.
— Доктор Майк, не са попълнени никакви документи за този пациент — каза тя сухо.
— Къде е телефонът? — попита Тео.
— Той ще попълни формулярите, като свърша — успокои я Мишел.
— Но това е нарушение на процедурата.