Тео изучаваше Харис, докато тя говореше с Мишел. Тя бе като хиляди други полицаи, които той познаваше. В нея имаше натрупана умора, сякаш се чувстваше изтощена за цял живот. Държането й бе строго и донякъде безцеремонно.
— От колко време сте детектив? — попита той.
— От четири години разследвам убийства — отвърна тя нетърпеливо. — Преди това бях три години в нравствения.
А, нравственият отдел. Това обясняваше всичко.
— И какво ви води в Боуън?
— Ако не възразявате, аз ще задавам въпросите.
— Добре — съгласи се той. — Веднага щом отговорите на моите.
Тя помръдна устни и Тео помисли, че това е някакъв опит за усмивка.
— Ако Нелсън не ме беше предупредил и сама щях да отгатна, че сте адвокат.
Тео не реагира на този коментар. Просто я изчака да отговори на въпроса му. Тя се опита да издържи на втренчения му поглед и да го сплаши, но се провали напълно.
Отговори с въздишка.
— Получих информация… добра, надеждна информация от вътрешен човек, че един наемен убиец, когото преследвам от три години, се е появил тук. Казаха ми, че е в Боуън, за да свърши някаква работа и се кълна в бога, че този път ще го пипна.
— Кой е той?
— Един призрак. Поне така го наричат колегите в отдела, защото сякаш се изпарява във въздуха всеки път, когато сме на път да го заловим. Според моя информатор, напоследък се нарича Мънк. Свързала съм го с поне две убийства в Ню Орлиънс през последната година. Почти сме сигурни, че е убил една тийнейджърка в Метеър. Вероятно бащата на момичето го е наел, за да получи застраховката, но не можем да го докажем.
— Откъде знаете, че е бил Мънк? — попита Тео.
— Оставил е визитната си картичка. Винаги го прави — обясни тя. — Моят информатор е близък на Мънк, познава почерка му. Каза ми, че Мънк винаги оставя по една червена роза като доказателство, че той е извършил убийството. Прави така, че убийствата да изглеждат като нещастни случаи или самоубийства. Но във всеки от случаите, в които той е замесен, някой извлича полза от смъртта на жертвата.
— Баща е поръчал убийството на дъщеря си, за да получи пари? — Мишел потриваше ръката си, сякаш я бяха побили тръпки. Беше ужасяващо, че баща е способен да извърши подобно чудовищно нещо. Мишел почувства, че й се повдига. Бедното дете.
— Розата липсваше от спалнята на момичето — продължи Харис. — Но имаше едно венчелистче, още неизсъхнало, под нощното шкафче. В един друг случай криминолозите намериха шип, забит в покривката на леглото. Мънк обикновено върши работата си нощем, когато жертвите му спят.
— Коя е била жертвата във втория случай, за който споменахте? — попита Тео.
— Един възрастен мъж, богат старец, чийто единствен наследник имаше сериозен проблем с наркотиците.
— От това, което ми казвате за този човек — каза Тео, — не изглежда в стила му да работи с други. По-скоро е единак.
— Досега винаги е действал сам, но инстинктът ми подсказва, че и той е бил в къщата на доктор Ренърд снощи.
— Ако той е замесен — каза Мишел, — значи и той търси пакета. Може би вътре има нещо, което го компрометира — него или човека, който го е наел.
— Какъв пакет? — попита Харис рязко. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще се нахвърли върху Мишел, защото е укрила важна информация.
Мишел обясни и когато чу разказа й, детектив Харис не можа да скрие вълнението си.
— Казвате ми, че можете да идентифицирате един от тях? Видяла сте лицето му и сте сигурна, че това е същият мъж, който е идвал при вас на стадиона?
— Да.
— Боже мой, ще бъде истински късмет, ако сте видяла точно Мънк. Никой не го е виждал досега, но ако имаме описание…
— Бих искал да говоря с вашия информатор — каза Тео.
Тя поклати глава.
— Мислите, че имам телефонния му номер? Не става така. Той ми се обажда, когато реши и винаги използва обществен телефон. Проследяваме обажданията му, но нашите коли никога не успяват да пристигнат навреме. Той е неуловим.
— Добре — примири се Тео. — А досието на Мънк?
— Какво за него?
— Искам да го видя.
Тя не обърна внимание на искането му.
— Трябва да намерим онзи пакет — каза тя на Мишел. — Нямате ли представа какво има вътре?
— Не още.
— Този път ще пипна Мънк. Кълна се в гроба на майка си. Толкова е близо, че дори го надушвам.
— Искам да видя досието му — повтори Тео. Този път се постара тя да разбере, че не я моли. Изискваше го.
Харис го изгледа ледено, без да отговори.
Мишел побърза да смекчи антагонизма.
— Ще ви помогнем, доколкото можем, детектив Харис.
Харис продължаваше да гледа Тео, когато отговори: