— Най-добрият начин да ми помогнете, е като стоите настрана. Аз ръководя тази операция. Ясно ли ви е това?
Тео не отговори и тя се прокашля нервно.
— Ще пусна мрежа в целия район и постепенно ще започна да я затягам. Вие заведете доктор Ренърд в дома й и стойте там. Ако чуете или видите нещо подозрително, ми се обадете.
Тя извади две визитки и подаде едната на Тео, другата на Мишел.
— Винаги можете да ме откриете на мобилния телефон.
Нямаше нужда човек да има юридическа диплома, за да се досети, че Харис нямаше намерение да им сътрудничи. Тя играеше твърдо. На свой ред Тео реши, че няма нужда да споделя с нея информацията, с която разполага.
— Ще изискам и ще получа това досие, детектив Харис. Освен това ще искам да видя какво има в онзи пакет — заяви той. Нямаше намерение да приеме отрицателен отговор.
— Можете да видите какво има в пакета — каза тя. — И ако няма нищо общо с Мънк, можете да се занимавате със съдържанието му колкото си искате.
— А ако има информация, отнасяща се до Мънк? — попита Мишел.
— Тогава аз поемам нещата в свои ръце. Това е мое разследване и няма да позволя на федералните да го провалят. Прекарах три години да гоня сянката на Мънк и съм вложила твърде много, за да допусна ФБР да се намеси. Това просто няма да стане.
Презрението й бе очевидно. Враждебното съперничество между Бюрото и местната полиция имаше дълбоки корени, макар че според Тео бе пълна глупост. Той не бе в настроение да проявява дипломатичност или да си играе игри.
— Тревожите се, че ФБР ще поеме случая? — попита Мишел.
— Точно така, тревожа се. Три години — повтори Харис, — се опитвам да пипна Мънк и когато го направя, няма да ви го предам на тепсия — каза тя на Тео.
— Хей, аз работя в Министерството на правосъдието. Не ме интересува какво ще правите с него, освен ако не е един от убийците, които стреляха по Мишел и мен снощи. Ако случаят е такъв, вие и аз ще трябва да се разберем.
Тя поклати глава.
— Шефът на полицията ми каза, че сте в отпуска… че сте дошъл на риболов. Така че вървете да ловите риба и ме оставете да си върша работата.
— Вижте, разбирам, че си мечтаете за повишение, но…
— Какво? — прекъсна го тя.
— Аз също съм в играта, независимо дали ви харесва или не. Мислите, че ще седя и ще чакам? Може би не съм се изразил достатъчно ясно. Той се опита да ни убие.
Харис се вбеси.
— Няма да ви позволя да ми провалите разследването.
Тео нямаше намерение да се надвиква с нея. Като се насили да говори съвсем спокойно и тихо, той попита:
— Колко пъти трябва да го кажа, за да го разберете? Няма да ме спрете.
— Как ли пък..
Той я прекъсна.
— Но аз мога да ви спра. И двамата го знаем. Едно обаждане по телефона. Само толкова.
Той не блъфираше. Когато се налагаше да действа твърдо, разполагаше със солиден гръб. Тя не. Беше съвсем просто.
Харис реши да действа по-благоразумно.
— Добре, ще си обменим информация. Ще ви изпратя копие от досието на Мънк веднага щом се върна в Ню Орлиънс. И ще ви позволя да видите какво съдържа пакетът.
— Ако изобщо го намерим — обади се Мишел.
— Трябва да го намерим — натърти Харис. — И искам още нещо.
— Какво?
— Искам четирийсет и осем часа, преди да започнете да се месите и да извикате вашите хора. Гарантирам ви, че дотогава Мънк ще бъде зад решетките. Ако той действа заедно с мъжете, които са нападнали вас с доктор Ренърд, ще прибера на топло и тях.
— Прекалено сте сигурна в себе си. Какво не ми казвате, детектив Харис? Знаете ли къде е Мънк сега?
— Четирийсет и осем часа — настоя тя.
Не му трябваше време, за да обмисли отговора си.
— Не.
— Тогава двайсет и четири часа — настоя тя. — Това е разумен срок.
Вратът й започваше да почервенява от гняв, но Тео изобщо не се интересуваше дали усложнява живота й или не.
— Не.
— Какво искате, по дяволите? Дайте ми нещо. Моите хора вече затварят мрежата. Работили сме толкова дълго по този случай, не можем да ви оставим да го поемете. Дайте ни възможност да го пипнем. Три години…
— Да, знам. Три години — каза той. — Добре. Давам ви дванайсет часа и нито минута повече. Ако все още не сте извършили никакъв арест дотогава, ще действам аз.
Тя погледна часовника си.
— Сега е почти девет. Дванайсет часа… да, ще се справя. Вие заведете доктор Ренърд в дома й и стойте там до девет вечерта. — Тя се обърна към Мишел и каза: — Хайде да действаме. Откъде да започнем търсенето на пакета?
Мишел видя, че Франсис й прави някакви знаци. Държеше телефон в ръката си.
— Или е тук, в спешното, или на етажа на хирургията. Ще ме извините ли? Търсят ме по телефона. — Тя не изчака отговор и тръгна бързо към Франсис. — Мегън, моля те, качи се с детектив Харис в хирургията и почнете да търсите там — извика тя през рамо. — Аз ще дойда след минута, Франсис, иди да превържеш господин Бюканън и му направи ваксина против тетанус.