Выбрать главу

Взе телефона и се дръпна настрани, за да направи път на Мегън.

— Оттук, детектив Харис — каза Мегън и тръгна към асансьора.

Мишел не говори дълго по телефона. Върна се при Тео и каза:

— Доктор Ландуски научил, че съм в болницата и ме помоли да проверя как е един негов пациент. Отминава ли ефектът от упойката? Мога да ти дам нещо обезболяващо, ако боли.

— Няма ми нищо.

— Погрижете се за документите, доктор Майк — напомни Франсис, преди да се отдалечи.

Тео наблюдаваше асансьора. Веднага щом вратите му се затвориха, той грабна телефона и попита Мишел какъв е номерът на Мери-Ан.

Тя му каза номера.

— Защо искаш да говориш с Мери-Ан?

— Не искам.

Приятелката на Мишел вдигна на третото позвъняване. Беше сънена. Тео нямаше намерение да си бъбри с нея.

— Дай ми да говоря с Ноа.

Мишел зяпна изненадано.

— Той се е върнал в Ню Орлиънс с Мери-Ан?

Разбра отговора след секунда, когато Тео каза:

— Измъкни се от леглото и иди в другата стая, за да поговорим.

Ноа се прозя шумно.

— Дано е нещо важно.

— Важно е — обеща Тео.

— Добре, чакай малко.

Мишел чу, че викат името й по уредбата и отиде до вътрешния телефон. Една от сестрите я молеше да провери картона на някакъв пациент, преди да му дадат лекарствата. Мишел затвори, когато Тео вече приключваше разговора. Чу го да казва:

— Като провериш това, веднага тръгвай насам. Благодаря, Ноа.

Щом Тео затвори, Мишел го попита:

— Какво правиш? Чух те да обещаваш на детектив Харис, че й даваш дванайсет часа и няма да правиш нищо междувременно.

— Аха.

— Нали каза дванайсет часа.

— Да, казах — съгласи се той. — И ти знаеш какво означава това.

— Какво?

— Излъгах.

ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА

Търсеха не където трябва. Мишел подмина бюрото си и видя, че детектив Харис и Мегън ровят из нещата на д-р Ландуски.

— Претърсихте ли вече моето бюро? — попита тя Мегън.

— Мислех, че това е вашето бюро — каза Мегън.

Тя седеше на пода до бюрото и прехвърляше папките.

— Моето е съседното.

— Боже, съжалявам, доктор Майк. През цялото време, откакто работя тук, си мисля, че сте разхвърляна, защото смятах, че това е вашето бюро. Всеки път, когато идвах, вие седяхте на това бюро и попълвахте картони.

— Използвах бюрото на доктор Ландуски. Сестрите оставят тук картоните на неговите пациенти, а аз го замествах, докато беше в отпуска.

— Но аз оставях и вашите неща тук.

— Значи по-добре да потърсим — каза Харис. — Може пакетът да е бил оставен тук по погрешка.

Тъй като детектив Харис претърсваше бюрото, Мишел коленичи и започна да преглежда купчината до стената.

— Не знам как успява Ландуски да работи така.

— Той винаги изостава с картоните — обади се Мегън.

— Ще се концентрирате ли върху задачата, с която сме се заели? — настоя Харис. Говореше като учителка, която се кара на провинили се ученици.

— Мога да говоря и да търся едновременно — увери я Мегън.

— Продължавайте да търсите — подкани я Харис.

— Може ли да е това? — попита Мегън след няколко секунди. Подаде на Мишел малък жълт плик.

— Не. Трябва да бъде с етикета на „Спийди Месинджър“.

— Ами това? — попита Мегън.

Подаде нов плик на Мишел. Харис погледна през рамо и изчака отговора на Мишел.

Пликът бе формат като за документи, жълт и подплатен. Мишел прочете името на юридическата кантора в горния ъгъл, точно над етикета на куриерската служба и затаи дъх.

— Мисля, че може да е това — каза тя и подаде плика на детектива.

Харис го пое, сякаш вътре имаше експлозив. Внимателно прецени тежестта, после бавно преобърна плика. Съвсем бавно издърпа лентата, с която се отваряше пликът. Вътре имаше друг жълт плик. Харис го отвори с нож за писма.

Като държеше плика за ръба, тя огледа с търсещ поглед бюрото.

— Това ще свърши работа — каза тя и взе една голяма щипка за документи. — Не искам да докосвам листовете вътре, за да не повредя отпечатъците от пръсти, ако има такива.

— Мога да ви донеса ръкавици — предложи Мегън.

Харис се усмихна.

— Благодаря, но това ще свърши работа.

Мишел се облегна на стената. Още държеше в скута си купчина папки. Детектив Харис стисна с щипката листовете за ъгълчето и ги издърпа наполовина.

Мегън се изправи и без да иска събори купчина вестници и картони. Мишел й помогна да ги събере.