Джейк седеше на голямата кръгла дъбова маса в кухнята, която бе свързана с дневната.
— Сега не съжаляваш ли, че не отиде на погребението? — попита той сина си.
Джон-Пол отговори, без да отваря очи.
— Не.
— А трябва — настоя Джейк. — Братовчедка ти не беше такава фукла, за каквато я мислеше.
— Никога не съм казвал, че е фукла. Казах…
Баща му бързо го спря.
— Помня какво каза, но не искам да го повтаряш пред други хора. Пък и сега трябва да се чувстваш виновен.
Джон-Пол не каза нищо, само изръмжа вместо отговор.
— В края на краищата братовчедка ти не е забравила роднините си. Майк, ела седни на масата. Трябва да ти кажа нещо важно. Тео, седни и ти. Искам да видиш някои снимки.
Тео издърпа стол за Мишел, после седна до нея. Джейк хвана ръката на Мишел и я погледна в очите.
— Събери силите си, миличка. Това ще бъде шок за теб.
— Кой е умрял?
Баща й примигна.
— Никой не е умрял. Поне не сега. Братовчедка ти Катрин Бодин…
— Онази, дето умря — извика Джон-Пол.
— Разбира се, че умря. Имаме само една братовчедка по линия на майка ви. — Джейк поклати глава.
— Какво за нея? — попита Мишел.
— Оставила ни е пари. Много пари — подчерта Джейк, като повдигна вежди.
Мишел не му повярва.
— О, татко, това трябва да е някаква грешка. Казваш ми, че Катрин ни е оставила пари? Не би го направила.
— Току-що ти казах, че го е направила — настоя баща й. — Знам, че е трудно да го повярваш и че това е шок, както те предупредих, но е истина. Завещала ни е пари.
— Но защо го е направила? Тя ни мразеше
— Не говори така — укори я той. Извади кърпа от джоба си и изтри очите си. — Братовчедка ти беше чудесна жена.
— Това се нарича изопачаване на историята — измърмори Джон-Пол.
Все още невярваща, Мишел поклати глава.
— Трябва да има някаква грешка.
— Не, скъпа, няма никаква грешка. Не си ли любопитна колко пари ни е оставила?
— Разбира се — кимна Мишел, като се чудеше каква ли шега им е погодила Катрин. От това, което бе чувала за нея от братята си, знаеше, че братовчедка им е била ужасна жена.
— Скъпата ни братовчедка е оставила на всеки от нас по сто хиляди долара.
Мишел зяпна.
— Сто…
— … хиляди долара — допълни баща й. — Току-що говорих по телефона с Реми. Обадих се да му кажа за щедростта на братовчедка ви и неговата реакция беше същата като на Джон-Пол и твоята. Отгледал съм трима циници.
Мишел все още не можеше да асимилира шокиращата новина.
— Катрин Бодин… ни е дала… сто…
Джон-Пол се засмя.
— Почна да заекваш, сестричке.
— Мълчи, Джон-Пол — смъмри го баща му. С по-мек тон се обърна към Мишел. — Виждаш ли, скъпа? Катрин не ни е мразела. Просто не е държала да ни вижда, това е всичко. Тя беше… особена, а ние й напомняхме за миналите времена.
Изведнъж Мишел осъзна, че Тео няма никаква представа за кого говорят.
— Братовчедка ми беше на седем или осем години, когато майка й се омъжи за един богат човек, на име Бодин. Преместиха се в Ню Орлиънс и общо взето прекъснаха всички връзки с нас. Никога не съм виждала Катрин — призна тя. — Нито сме говорили по телефона. Не мога да повярвам, че ни е оставила нещо.
— Майката на Катрин беше сестра на жена ми — обясни Джейк. — Казваше се Джун, но всички й викахме Джуни. Не беше омъжена, когато се оказа, че чака дете. По онова време да родиш дете, без да си омъжена, предизвикваше много приказки, макар че с времето всичко се забрави. Бащата на Джун обаче никога не забрави и не й прости. Направо я изхвърли на улицата. Ние с Ели тъкмо се бяхме оженили и Джуни дойде при нас. Когато бебето се роди, останаха и двете. Беше доста тясно, но се справихме — добави той. — После Джуни се запозна с онзи богаташ, омъжи се и се премести. Джуни умря, когато Катрин беше на единайсет. Не исках да забрави, че има роднини в Боуън, които я обичат, затова бях решил да й се обаждам всеки месец и да я навестявам понякога. Тя не приказваше много, а аз се хвалех с трите си деца, за да знае тя за братовчедите си. Катрин много се впечатли, когато научи, че Майк ще става лекар. Беше много горда с теб, скъпа. Просто никога не го е казвала.
— Катрин не те покани дори на сватбата си — напомни Мишел на баща си. — Знам, че това много те нарани.
— Не е вярно. Пък и сватбата била съвсем скромна. Така ми каза тя.
Мишел се беше подпряла на лакътя си върху масата и разсеяно навиваше един кичур коса около пръста си, докато си мислеше за неочакваното наследство. Парите бяха като дар от бога. Щяха да стигнат да ремонтира клиниката и да наеме сестра.
Баща й я гледаше усмихнат.