— Пак започна да въртиш косата си. — Обърна се към Тео и обясни: — Когато беше малка, увиваше кичур коса около пръста си и си смучеше палеца, докато заспи. Не помня колко пъти Реми и аз сме разплитали обърканите й къдрици.
Мишел пусна косата си и скръсти ръце.
— Чувствам се виновна — каза тя, — защото не мога да се сетя за едно хубаво нещо, което да кажа за Катрин, а вече измислих за какво ще изхарча парите й.
Баща й бутна дебелия семеен албум с черно-червена карирана корица към Тео. Тео го отвори и започна да разглежда снимките, а Джейк му обясняваше кой, кой е. Мишел отиде да си вземе диетична кола и донесе една и за Тео. Той беше сложил очилата си за четене и изглеждаше като учен.
Тя постави ръка на рамото му и го попита:
— Гладен ли си?
— Да, и още как — отвърна й, докато отгръщаше нова страница.
— Татко, Тео не иска да разглежда семейните ни снимки.
— Искам.
Тя се пресегна през рамото на Тео, остави колата си на масата, изправи се и се обърна към брат си.
— Джон-Пол, ще ни приготвиш ли нещо за ядене?
— Как го измисли — засмя се той.
Тя отиде до дивана и седна върху корема му. Той знаеше какво ще последва и стегна мускулите си.
— Спя — каза сърдито. — Не ме закачай.
Тя не обърна внимание на мърморенето му и го дръпна за косата, когато се отпусна назад.
— Можеш ли да повярваш, че Катрин ни е оставила толкова много пари?
— Не.
— Фантастично е.
— Аха.
— Отвори очи — настоя тя.
Той въздъхна шумно, после изпълни желанието й.
— Какво?
— Сещаш ли се за нещо хубаво, което можем да кажем за нея?
— Разбира се. Беше егоистична, алчна, побъркана и имаше цял куп мании.
Мишел го сръга.
— Кажи нещо хубаво.
— Мъртва е. Това й е хубавото.
— Засрами се. Гладен ли си?
— Не.
— Не може да не си. Ти си винаги гладен. Ела да ми помогнеш.
Той стисна ръката й, когато тя се опита да стане.
— Кога си тръгва Тео?
Въпросът дойде неочаквано и я свари неподготвена.
— В понеделник — прошепна тя. — Заминава с приятеля си, Ноа, в понеделник сутрин.
Дори и тя чу тъгата в гласа си. Не се опита да се престори на смела или че не й пука, защото не можеше да заблуди брат си. Джон-Пол я познаваше по-добре от всеки друг и винаги успяваше да прозре в душата й. Тя никога не го лъжеше и не хитруваше.
— Действала си глупаво — прошепна той.
Тя кимна.
— Да.
— Не трябваше да му позволяваш да усети колко си уязвима.
— Знам.
— Тогава защо не си се съпротивлявала? Той е чужд човек.
— Не усетих как стана. Какво мога да кажа? Просто се случи.
— И?
— И какво?
— И ще се поболееш ли, когато той си замине?
— Не — прошепна тя. После повтори по-решително. — Не.
— Ще видим.
Тео не обръщаше внимание на Мишел и Джон-Пол. Той отвори на следващата страница от албума и се загледа в избелялата снимка на красива млада жена. Тя стоеше права под едно дърво и държеше букет маргарити. Носеше дълга до глезените светла рокля от коприна, пристегната на кръста с панделка. Късата къдрава коса обграждаше ангелското лице. Снимката беше черно-бяла, но Тео се досети, че косата е червена, а очите — сини. Ако дрехите и прическата бяха по-съвременни, той щеше да си помисли, че вижда Мишел.
— Това е моята Ели — каза Джейк. — Истинска красавица, нали?
— Да, сър, много е красива.
— Като гледам децата си, виждам Ели във всеки от тях. Реми е наследил смеха й, Джон-Пол — любовта към природата, а Мишел — сърцето й.
Тео кимна. Джон-Пол последва Мишел в кухнята, но като чу, че баща му говори за майка му, спря и надникна през рамото на Тео. После Тео обърна на нова страница и Джон-Пол продължи. Имаше снимка на Реми и Джон-Пол като малки момчета и едно момиче между тях. Момчетата изглеждаха така, сякаш се бяха валяли в калта и бяха много горди с това. Бяха ухилени до ушите. Момичето не се усмихваше и носеше твърде отесняла рокля.
— Това е Катрин — обясни Джейк. — Винаги ходеше облечена с рокля, независимо от случая. Тази й беше любимата, защото имаше дантела. Помня, че все караше майка си да закърпи някой разпорен шев. Катрин имаше голям апетит и беше пълничка.
Тео продължи да разгръща страниците. Явно майката на Катрин бе изпращала снимки и след като се бяха преместили в Ню Орлиънс, защото имаше поне двайсет снимки на дъщеря й. На всяка една момичето носеше рокля, но качеството на дрехите й бе видимо по-добро. На едната от снимките момичето стоеше пред коледна елха и държеше две еднакви кукли в ръцете си. На следващата страница Катрин беше с различна рокля и държеше две плюшени мечета.
Джейк се засмя, когато видя снимката.
— Катрин винаги държеше да има по две от всяко нещо — обясни той. — Повечето от хората, които са били бедни някога, но са се видели с пари, просто не могат да им се наситят, независимо млади ли са или стари. Нали разбираш какво имам предвид?