— Разследвате Джон Ръсел? О, ще се радвам, ако пипнете този негодник. Арогантността на този човек е невероятна. Когато Катрин Ръсел ми се обади и ме помоли да променя завещанието й, аз искрено я приветствах за решението. Изобщо не трябваше да се омъжва за този човек. Изобщо — повтори той. — Кажете сега с какво мога да ви помогна.
— Казали сте на агента от ФБР Ноа Клейборн, че сте изпратили на доктор Мишел Ренърд едно писмо от Катрин. Така ли е?
Бенчли кимна.
— Точно така, но както обясних и на него, ако искате да знаете какво е имало вътре, ще трябва да питате доктор Ренърд. Катрин ми даде един запечатан плик и ме помоли да не го отварям.
— Пликът бе взет от Мишел, преди да успее го види — каза Тео. — Катрин не ви ли намекна какво има вътре? Нещо подобно на извлечение от банкови сметки или одит, най-общо казано? — попита Тео.
— Не, но ще ви кажа следното. Каквото и да е това, трябва да е изключително опасно, защото тя ме увери, че щом Джон разбере за него, няма да посмее да оспори завещанието й. Беше съвсем сигурна в това.
— Той е подписал предбрачно споразумение?
— Да. Но Джон е адвокат и е много умен. Той не би позволил толкова много пари да се изплъзнат от ръцете му. Би оспорил завещанието в съда.
— Как стана така, че изчакахте шест седмици след смъртта на Катрин, преди да прочетете завещанието й?
— Явно сте направили някои проучвания. Такива бяха нарежданията на Катрин. — Той се усмихна и добави: — Тя беше малко отмъстителна и ми каза да изчакам, докато Джон натрупа дългове. Той живееше разточително, не умееше да бъде дискретен и използваше нейните пари, за да купува подаръци на любовниците си. Когато Катрин разбра за изневярата му, ме повика и каза, че иска да промени завещанието си.
— Вие бяхте ли на погребението?
— Ходих на службата. Но не бях на гробищата.
— Мишел каза, че имало много малко хора. Познавахте ли някои от тях?
— Познавах икономката, Роза Винчети. Срещах я, когато ходех у Катрин да обсъждаме промените в завещанието.
— А колегите и приятелите на Джон?
— Имаше няколко мъже и жени от банката, в която работи. Говорих с един от тях, той ме запозна с останалите, но не помня имената им.
— А приятели на Джон?
— Чакайте да помисля. Помня, че имаше една жена, която стоеше в дъното на църквата. Представи се като дизайнерката, която Катрин наела да преобзаведе къщата. Но също така направила проекта за офиса на Джон. Като си тръгвах от църквата, тази жена ме настигна и ми даде визитната си картичка. Това ми се стори крайно неприлично и изхвърлих визитката веднага щом се прибрах в офиса си. Единственият човек, когото помня, че видях на погребението, беше Камерън Линч. Той е близък приятел на Джон.
— Разкажете ми за него.
— Той е борсов брокер. Жъне големи успехи — подчерта адвокатът. — Бях чувал за него, но се запознахме официално в деня на погребението. Помня, че си помислих, че може би е алкохолик. Беше доста грубо да си го мисля, но той миришеше на алкохол и очите му бяха кръвясали. Бях сигурен, че има тежък махмурлук. Освен това целият му вид — сивкава кожа, червен нос, подпухнали очи — подсказваше, че прекалява с пиенето от доста време. Камерън не се отделяше от Джон, дори седна до него по време на службата, сякаш е член на семейството.
— Говорихте ли с Джон на погребението?
— Шегувате ли се? Той се правеше, че не ме забелязва, и трябва да отбележа, че това ми се стори доста смешно. Той ме мрази, а това ме кара да се чувствам изключително щастлив.
Тео почти свърши. Зададе още няколко въпроса, после благодари на Бенчли за помощта и си тръгна. Адвокатът с готовност се обади на секретарката си, за да даде на Тео необходимите адреси.
Тео трябваше да се отбие още поне на две места, преди да тръгне обратно за Боуън.
Първо трябваше да се увери, че именно Камерън Линч е мъжът, когото Мишел бе видяла предната нощ. Той отиде до брокерската фирма и влезе във фоайето. Вече беше измислил каква лъжа да каже на секретарката, за да се сдобие със снимка на Камерън. Не му се наложи да лъже. Веднага щом влезе през вратата, забеляза цветната снимка на стената. Тео се закова на място. Беше групова снимка на всички брокери във фирмата. Камерън беше в средата. Тео погледна към секретарката на рецепцията. Тя говореше по телефона и му се усмихваше. Тео също й се усмихна. После откачи снимката от стената, обърна се и излезе.
Трябваше му малко помощ, преди да направи следващата си визита. Обади се на капитан Уелс, полицая, с когото се бе запознал на церемонията по случай награждаването си и го помоли за помощ. После отиде с колата си до апартамента на Камерън Линч, който се намираше в един западнал квартал близо до модернизирания наскоро индустриален район. Паркира колата по-надолу в улицата и остана да чака двамата детективи, които капитанът трябваше да изпрати.