Петнайсет минути по-късно двама мъже спряха точно зад него. Детектив Андърууд, по-старшият от двамата, се ръкува с Тео.
— Капитанът ни каза, че вие сте човекът, който прати зад решетките Графа. За нас е чест да се запознаем.
Детектив Башъм също пристъпи напред.
— Чух речта ви на банкета.
Тео извади откраднатата снимка. Той я подаде на Андърууд и каза:
— Това е човекът, когото търся.
— Капитанът каза, че ще арестуваме Линч за опит за убийство и че имате свидетел — каза Башъм.
— Аз съм единият свидетел. Линч се опита да убие една моя приятелка и мен.
— Проверихме квартала, колата му не е тук — каза Андърууд.
— Как искате да действаме? — попита Башъм. — Капитанът каза, че имате специални инструкции.
— Приемете, че е въоръжен и опасен — каза Тео. — Като го закопчеете с белезниците, му прочетете правата и го откарайте в участъка, но не го регистрирайте веднага. Искам да го заключите в някоя стая за разпити, за да мога да говоря с него. Не искам името му да се появява в бюлетина, поне не веднага.
— Ще поставим дома му под наблюдение. Искате ли да чакате с нас?
— Не, трябва да отида на още едно място, но веднага щом го заловите, ми се обадете на мобилния телефон или в бар „Лебедът“ в Боуън. Надявам се, че няма да се наложи да чакате дълго. Мисля, че в момента пътува насам.
Струваше му се логично. Линч не би останал в Боуън, след като е бил разпознат, а от друга страна не можеше да знае, че Тео е проумял връзката между събитията. Тео написа номера си и подаде листа на детективите, после подчерта, че иска да му се обадят незабавно, щом арестуват Линч, независимо от часа.
— Да, сър, ще се обадим — обеща Башъм.
— Чакайте малко — каза Тео, когато двамата тръгнаха към колата си. Извади тефтера си, прелисти го, докато намери това, което търсеше и ги попита дали могат да го упътят как да стигне до адреса, който бе записан в тефтера.
Андърууд му каза кой е най-краткият път и после отбеляза:
— Това е опасен квартал. Внимавайте.
Тео пое през центъра на Ню Орлиънс, като бавно си пробиваше път по тесните улици. Беше сигурен, че се е загубил, но неочаквано зави и видя улицата, която търсеше. След две пресечки намери и търсения номер. Паркира колата, после извади телефона си и се обади на Ноа.
— Откри ли нещо? — попита Ноа.
Тео му каза за Камерън Линч.
— Помоли Бен Нелсън да потърси син форд „Таурус–92“. — Той му даде номера на колата и му поръча да предупреди Бен да бъде крайно предпазлив, ако намери колата.
— Мислиш ли, че ще се справи? — попита Ноа.
— Да. Той си знае работата. Просто му обясни, че Линч е един от нападателите. Искам да прибере това копеле и да го изолира, докато не дойда да го разпитам.
— Съмнявам се Линч да е още в Боуън. Трябва да се е сетил, че можеш да го идентифицираш.
— И аз не вярвам да е още там — каза Тео. — Надявам се да е тръгнал към дома си. Какво прави Мишел?
— Тя е странна жена — отговори Ноа. — Заспа, както си седеше на масата.
— Имаше тежка нощ.
— Ти също — изтъкна Ноа. — Както и да е, тя се кани да тръгва за „Лебедът“ с Джейк и мен, и онази драка, дето й се пада брат. Детектив Харис обади ли ти се?
— Не, не е, а вече оставих три съобщения. Първите две бяха що-годе учтиви. Третото — не.
— Докато бях в Ню Орлиънс сутринта, ходих до нейния участък, както ме помоли — каза Ноа. — Говорих с шефа й.
— Получи ли копие от досието на Мънк?
— Не. Шефът й ми каза, че тя се занимава с разследването и е някъде навън. Не уточни къде по-конкретно може да е. Ясно ми показа, че не иска да се меся. Дванайсетте часа свършват скоро. Ти кога се връщаш в Боуън?
— Имам да се отбия на още едно място и после тръгвам.
— Трябва да вървя — каза Ноа. — Мишел ме вика.
Тео взе тефтера и очилата си и се взря в малката къща пред себе си. Миниатюрното дворче бе изключително грижливо поддържано. От двете страни на пътеката към входа имаше цветя. Къщата се нуждаеше от боядисване и дървото край прозорците бе започнало да гние. Термити, помисли си Тео, докато вървеше към вратата, фактът, че дворът бе добре поддържан, а къщата не, подсказваше, че домакинята се грижеше за това, което бе в кръга на възможностите й.
Той натисна звънеца и зачака. С ъгълчето на окото си забеляза, че пердето на предния прозорец помръдна. Отново натисна звънеца.
Женски глас извика през вратата.