— Двама разкрити, остават двама — каза си той.
После се разсмя. Катрин беше направила дори копие на писмото, което бе написала на Джон. Тео си представи как бе реагирал съпругът й, когато е прочел писмото и е разбрал какво е направила.
О, Катрин. Ти си била толкова потайна жена.
ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
„Лебедът“ беше претъпкан. Тълпата, състояща се най-вече от рибари, беше толкова многобройна и гръмогласна, че Мишел усещаше как подът трепери под краката й. Двамата с Ноа работеха зад бара и изпълняваха поръчките. Ноа улесняваше работата. Независимо каква напитка си поръчваше човек, той му сервираше и по една бира. Единственият избор, който предоставяше на клиента, бе да замени бирата с безалкохолно.
Джон-Пол успяваше да контролира тълпата и разчистваше масите след вечерята. Джейк седеше в края на бара, близо до кухнята с една голяма тетрадка и химикал в ръка. Той беше изпразнил една стара метална кутия за рибарски принадлежности и я използваше като каса за залозите за турнира, така че да не могат да ги смесят с парите от оборота на бара. Закъснелите, които искаха да се запишат за състезанието, се редяха на опашка, която стигаше чак до паркинга навън. Всеки плащаше таксата за участие в брой — Джейк не приемаше кредитни карти или чекове — подписваше се в тетрадката и получаваше билет с регистрационен номер. Срещу този билет в пет часа сутринта те щяха да получат табелка. Ако някой се опиташе да изхитрува и да започне по-рано, щеше да бъде автоматично дисквалифициран, тъй като нямаше откъде да се сдобие с табелка.
Имаше доста хора от съседните градове. Престън и Мънк лесно се смесиха с тълпата. Също като поне половината от рибарите те носеха бейзболни шапки и дънки и се наливаха с бира край джубокса, преструвайки се, че чакат някоя маса да се освободи.
Държаха се, сякаш си прекарват много добре. Престън завърза разговор с трима мъже, които пиеха бира на една съседна маса. Разказа им една история за някаква голяма риба, която му се измъкнала. Мънк се включи, като се похвали с няколкото различни блесни, които си беше купил от рибарския магазин надолу по пътя. Носеше голям рибарски елек, който прикриваше оръжието му. За разлика от Престън нямаше желание да се появява в бара невъоръжен, след като на по-малко от десет метра имаше агент от ФБР.
Престън се справяше с безцелното бъбрене по-добре от Мънк. Двамата се смееха и пиеха, дори пофлиртуваха с две свободни жени, които ги загледаха, но нито за миг не изпускаха Мишел от поглед, докато чакаха Тео Бюканън да се появи в бара.
Джон, Далас и Престън бяха решили, че ще бъде по-безопасно и лесно, ако убият Мишел и Тео едновременно. Планът бе да ги подмамят навън, после да ги откарат до мочурището и да ги убият. Проблемът с Камерън също щеше да отпадне. Вече бяха инструктирали Мънк как да го открие в Ню Орлиънс, след като приключат с работата в Боуън. Въпреки че обикновено Мънк сам решаваше как да действа, в този случай Далас му обясни, че се налага доста бързо да се сдобият със смъртен акт, за да могат да изтеглят парите си от общата сметка на Клуба. Тъй като всички колеги на Камерън във фирмата знаеха, че е разстроен и депресиран заради развода си, Далас предложи Мънк да убие Камерън с неговото собствено оръжие и да нагласи нещата така, че да изглежда като самоубийство.
Мънк вече не беше склонен да работи на кредит. В края на краищата сега залогът беше по-голям. Когато Джон възрази, че няма как да осигурят пари в брой толкова бързо, Мънк реши да преговаря. Той знаеше всичко за мръсните им сделки и парите, които ги очакваха, така че вместо да получи хонорар за работата си, той предложи да им помогне срещу дела на Камерън от парите. Джон, Далас и Престън знаеха, че времето ги притиска неумолимо. Наложи се да се съгласят с условията му.
Къде обаче беше Тео Бюканън? Ако в бара не беше такава блъсканица, Престън щеше да опита да завърже разговор с Мишел. Щеше да я попита кой ще й бъде партньор в състезанието — вече бе видял името на Бюканън, записано редом до нейното в списъка — и после небрежно да попита къде е Бюканън.
Но в бара беше твърде шумно и претъпкано, за да говори с нея сега. Престън трябваше да изчака, докато навалицата се разотидеше. Той предположи, че повечето рибари щяха да се приберат по домовете си преди десет часа, след като — така или иначе — трябваше да се върнат в „Лебедът“ заедно с лодките си и рибарските си такъми в пет часа на следващата сутрин. Турнирът щеше да започне официално в пет и петнайсет.