Джон и Далас седяха в колата, която взеха под наем, на един кръстопът само на километър от бара. Те чакаха обаждането на Престън. Колкото повече чакаха, толкова по-изнервени и нетърпеливи ставаха. Какво, по дяволите, правеха Мънк и Престън?
Джон си отвори бутилка вода и отпи.
— Независимо от обстоятелствата всичко трябва да приключи още тази вечер. Не ме интересува кой ще се озове на пътя ни. Ако трябва да убием всички в бара, ще го направим, щом се налага. Имаме огнева мощ, така че хайде да приключим веднъж и завинаги. Защо Престън не се обажда?
— Нали видя колко коли има на паркинга. Сигурно изчаква сгоден момент — предположи Далас.
Беше почти девет часът, а барът още се пръскаше по шевовете. Джубоксът гърмеше — Елвис пееше за сините си велурени обувки — и клиентите повишаваха глас, за да надвикат музиката. Ако Мишел не се намираше в края на бара, съвсем близо до телефона, нямаше да го чуе, че звъни.
Тя опря слушалката до ухото си и притисна с длан другото си ухо, за да чуе кой се обажда. Въпреки това не разбра нищо и влезе в склада. Обаждаше се Чери Уотърсън от болницата. Жената беше в истерия. Мишел не разбра нищо от това, което й каза Чери, така че настоя да говори с някоя от сестрите.
Трийсет секунди по-късно, след като даде инструкции на сестрата, Мишел затвори телефона и изтича при Ноа.
— Трябва веднага да отидем в болницата.
Ноа не поиска обяснение. Изражението на Мишел му подсказа, че положението е сериозно. Остави кърпата, подсвирна на Джон-Пол, за да го повика, после отиде с Мишел в кухнята.
— Какъв е проблемът? — попита Джон-Пол.
— Трябват ми ключовете от колата ти — каза Ноа.
— Стреличка от дартс уцелила Джон-Патрик в гърдите, заседнала е — обясни бързо Мишел, докато отключваше задната врата на бара. — Трябва да вървим.
Джон-Пол хвърли на Ноа ключовете.
Мишел грабна телефона на Ноа и се свърза с дежурния в рентгена още докато вървеше към колата. Ноа извика на Джон-Пол, докато той затваряше вратата:
— Обади се на Тео. Той пътува насам.
Престън си беше проправил път през тълпата и сега се мотаеше край Джейк Ренърд, преструвайки се, че оглежда списъка с участниците в турнира, закачен на стената. Напрегна се да чуе всяка дума, докато Джон-Пол обясняваше на баща си какво е станало. Веднага щом чу, че Мишел е на път за болницата, а Джон-Пол трябва да се обади на Тео да отиде направо там, Престън остави чашата си на бара и се отправи към вратата.
В другия край на бара един старец разказваше на Мънк някаква рибарска история. Беше поканил Мънк да седне на масата при него и приятелите му, но Мънк остана на мястото си, за да наблюдава паркинга през прозореца.
— Седя по цял ден пред компютъра — каза той. — Какво разправяхте за дъговата пъстърва?
Старецът поклати глава, защото разбра, че Мънк не го е слушал и започна историята от началото. Мънк кимна два-три пъти, за да се престори на заинтересован. Когато видя, че Ноа и Мишел се качват в един стар пикап, веднага се отправи към вратата. Старецът му извика нещо, но Мънк не му обърна внимание и продължи. Ръката му беше върху джоба на рибарския елек.
На паркинга Престън вървеше към колата си с наведена глава, в случай че Мишел или агентът от ФБР погледнеха назад. Мънк го настигна.
— Закъде са се разбързали така?
— За болницата. И Бюканън отива натам. Ако Клейборн остави докторката, ще можем да пипнем Бюканън и нея там. Не би трябвало да има много хора по това време. Повечето хирурзи оперират рано сутрин.
Джон промени плана. Когато Престън му се обади и му съобщи новината, той каза:
— Двамата с Далас ще изчакаме в колата на паркинга на болницата и ще приберем Бюканън веднага щом пристигне. Ако той пристигне преди нас, Далас ще влезе и ще го подмами навън. Вие с Мънк влезте и дръжте лекарката под око. Когато остане сама, я хванете и после ще действаме, както бяхме планирали.
— Забрави — извика Престън. — Чух брат й да казва, че щяла да оперира някакво дете. Мисля, че трябва да я убием вътре. Може да пречукаме и онзи от ФБР, ако се мотае в краката ни.
Джон изскърца със зъби.
— Да не си се побъркал? Знаеш ли колко хора ще има заедно с нея? За бога, мисли с главата си. Искаме всичко да изглежда като дело на професионален убиец, когото са изпратили да очисти Бюканън. Искаме полицията и ФБР да си мислят, че докторката е пострадала случайно само защото е била с него.
— Ами Клейборн?
Джон обмисля този въпрос няколко секунди и каза:
— Ако той ни се изпречи, ще трябва да убием и него.
— Боже, ако някой ни чуе… — възропта Далас.
— Млъквай! — изръмжа Джон. После продължи разговора си с Престън. — Каква кола кара докторката?