Джон повдигна вежди.
— Знаеш колко мина. — Стана, свали си сакото и след като го сгъна внимателно, го преметна на облегалката на стола. — Ще отида да взема малко фъстъци.
— Да, донеси и соленки — кимна Престън. Изчака Джон да се отдалечи и се обърна към Камерън. — Трябваше ли да споменаваш името на Катрин?
Джон каза на сервитьорката какво иска и тъкмо се връщаше към масата, когато чу Далас да казва:
— Джон тъкмо започва да се успокоява. Бъди по-тактичен с него.
— Не се нуждая от специално отношение — каза Джон, докато сядаше на стола си. — Не съм броил часовете и минутите, откакто жена ми си отиде. Някои вечери ми се струва, че е било едва вчера.
— Мина почти месец. — Камерън се вгледа в приятеля си, докато правеше този коментар. Вдигна чашата си в тост към Джон. — Мисля, че трябва да започнеш да излизаш по срещи. Наистина.
— Да не си се побъркал? — прошепна Далас. — Твърде рано е.
Престън кимна настойчиво.
— Хората ще се разприказват, ако той започне да излиза с жени толкова скоро, а приказките водят до спекулации. Не желаем това да се случи. Нали така, Далас?
— Точно така, мамка му. Не мога да повярвам, че изобщо го предложи, Кам.
Джон се облегна на стола си. Раменете му леко провиснаха и на лицето му се изписа болка.
— Не бих могъл да го направя. Още не. Може би никога. Не мога да си представя да бъда с друга жена. Обичах Катрин и от мисълта да я заменя с друга, направо ми се повдига. Знаете колко обожавах жена си.
Камерън стисна ръце в скута си, за да се овладее. Искаше му се да се пресегне през масата и да стисне лъжливото копеле за гърлото.
— Да, сигурно си прав. Проявих нетактичност.
Той отвори куфарчето си и извади една дебела папка. Бутна чашата си настрана и внимателно постави папката по средата на масата.
— Какво е това? — попита Далас.
— Още някоя възможност за инвестиции ли? — предположи Престън.
Камерън гледаше право в Джон, докато пускаше бомбата си.
— Малко бележки и цифри — каза той. — И…
— … и какво? — попита Джон.
— И медицинският картон на Катрин.
Джон бе протегнал ръка към папката. Когато Камерън съобщи какво има вътре, Джон реагира сякаш бе посегнал към гърмяща змия. Дръпна се рязко назад и се надигна от стола. Шокът му бързо се замени с гняв.
— Какво, по дяволите, прави медицинският картон на жена ми у теб?
Лицето на Джон бе толкова червено, сякаш всеки момент ще получи удар. Камерън пожела това наистина да се случи, при това ударът да е масиран и да причини необратими последствия. Копелето заслужаваше да страда дълго и мъчително.
— Ти, кучи сине — изръмжа Камерън. — Видях те в събота вечер с блондинката. Не можах да измисля защо не си ни казал за нея, така че реших да направя едно малко проучване.
— Усъмнил си се в мен? — Джон бе искрено възмутен.
— Точно така.
Камерън се обърна към Престън и Далас и им каза:
— Познайте какво? Добрата стара Катрин изобщо не е била на смъртно легло. Джон просто е искал да се отърве от нея. Не е ли така, Джон? Направи ни на глупаци и, дяволите ни взели, ние се хванахме на въдицата. Повярвахме на всяка твоя дума. Знаел си, че Мънк няма да се съгласи да я убие, освен ако всички ние не го искаме. Такава бе уговорката, когато го наехме. Той трябваше да свърши тази работа за Клуба, защото на теб не ти е стискало да я убиеш сам. Искал си да намесиш и нас, нали така?
Далас прошепна:
— Не мога да повярвам.
Престън бе поразен и не можеше да промълви и дума. Погледна папката и попита:
— Истината ли казва Камерън? Катрин беше нелечимо болна, нали така? Ти ни каза, че имала нещо на сърцето, някакъв вроден дефект… — Млъкна и се обърна безпомощно към Камерън. После прошепна: — Мили боже!
Джон бе стиснал устни. Очите му пламтяха гневно и пронизваха Камерън.
— С какво право си ме шпионирал?
Камерън се изсмя.
— Арогантно копеле. Имаш наглостта да се възмущаваш, че съм шпионирал теб и малката ти кукличка? — Погледна Далас, чието лице бързо позеленяваше и попита: — Искате ли да чуете нещо наистина смешно? Тази новина направо ще ви впечатли. Мен ме впечатли със сигурност.
Далас взе папката и попита:
— Какво?
Джон се опита да измъкне папката от ръцете му, но Далас я дръпна бързо.
— Катрин е запознала тази жена, Линдзи, с Джон. Наела е кучката да преобзаведе спалнята й. Нали така, Джон? Връзката ви е започнала почти веднага, след като сте се запознали. Но ти вече си бил решил да убиеш жена си.
— Не мисля, че е добра идея да обсъждаме това тук — каза Престън и огледа загрижено бара, за да се увери, че никой не слуша разговора им.
— Разбира се, че трябва да говорим за това тук — каза Камерън. — Нали точно тук планирахме убийството.