Камерън се стегна.
— Знаех, че нямаш съвест, но никога не съм предполагал, че ще ни прецакаш. Не можеш да разчиташ на никой друг, освен на нас, Джон. Без нас си… нищо.
— Ние бяхме приятели и аз ти се доверявах — обади се Престън.
— Все още сме приятели — настоя Джон. — Нищо не се е променило.
— Как ли пък не — изстреля Камерън.
Джон изглеждаше абсолютно спокоен.
— Ще го преживеете — обеща той. — Особено когато си спомните колко много пари съм изкарал за вас.
Камерън подпря лакти на масата и се взря в очите на Джон.
— Искам си моя дял сега.
— И дума не може да става.
— Предлагам да разтурим Клуба. Всеки взема своя дял и си тръгва по пътя.
— В никакъв случай — настоя Джон. — Знаете правилата. Никой няма да получи и цент още пет години.
Далас се върна на масата и седна.
— Какво пропуснах?
Престън, който изглеждаше така, сякаш ще повърне всеки момент, отговори:
— Камерън иска да разтурим Клуба и да си поделим парите още сега.
— В никакъв случай — заяви Далас категорично. — Ако теглим от сметката сега, данъчните ще могат да я проследят. И дума не може да става.
— Никой не може да пипа парите, освен ако не отидем всички заедно в банката, забравихте ли? Нужни са подписите на всички. Така се разбрахме в началото — напомни им Джон.
— Ти си истинско копеле, Джон.
— Да, вече го каза. Приеми фактите, Камерън. Не си ядосан, защото съм ви излъгал. Бесен си, защото животът ти е толкова окаян в момента. Знам какво си мислиш.
— Така ли? Осветли ме по въпроса.
— Мислиш, че заслужавам нещо по-лошо. Нали?
— Да — призна Камерън. — Точно това си мисля.
Гласът на Джон бе съвсем спокоен, когато каза:
— Но не ти стиска да направиш нещо повече, вместо да хленчиш. На мен ми стискаше. Всичко е съвсем просто. — Обърна се към Далас. — Нали никога нямаше да накараш Мънк да убие Катрин, ако не ви бях излъгал.
— Но, Джон, ако си искал да се освободиш, защо просто не се разведе? — попита Далас.
— Заради парите — отвърна той. — Исках всеки неин долар да стане мой. Бог ми е свидетел, че съм го заслужил заради това, че я търпях толкова дълго. Властната кучка — добави той и за пръв път в гласа му прозвуча горчивина и омраза. — За разлика от Камерън аз не удавих нещастието си в алкохол. Направих си план. Нямате представа колко отвратителна беше. Дебелееше неконтролируемо. Беше станала хипохондричка. Мислеше и говореше само за здравето си. Имаше някакъв шум на сърцето, но нищо особено. Тя бе на седмото небе, когато научи за болестта си. Това й даде основание да стане толкова немарлива. Не ставаше от леглото, всичко й се носеше на крака от прислужниците или от мен. Все се надявах, че сърцето й ще се пръсне и Бог ми е свидетел, опитвах се да я убия с тоновете шоколадови бонбони, които й носех всяка вечер, но това щеше да отнеме твърде дълго време. Бих могъл да си водя жени всяка вечер и да се чукам с тях, без тя да разбере. Беше прекалено мързелива дори да се надигне от леглото, камо ли да излезе от спалнята. Не можех да понасям да се прибирам вкъщи. Само като я гледах, започваше да ми се гади.
— Очакваш да те съжаляваме ли? — попита Камерън.
— Не — отвърна Джон. — Но всички ние отдавна преминахме границата на това, което е позволено от закона.
— Никого не сме убивали.
— И какво? Пак биха ни дали двайсет, даже трийсет години за другите престъпления.
— Но те бяха документни престъпления — настоя Престън.
— Това ли ще бъде защитата ти пред данъчните? — попита Джон. — Мислиш, че само ще те напляскат по ръцете заради тях?
— Никога не сме убивали.
— Е, сега вече сме — сопна се Джон, раздразнен от хленченето на Престън. После се обърна към Камерън и заяви: — Ще ви кажа следното. Беше лесно… достатъчно лесно, за да го направим отново. Разбираш ли, Камерън? Можем да изчакаме малко — да кажем, шест месеца и после да обсъдим с Мънк твоето положение.
Далас зяпна от изненада.
— Ти да не си се побъркал?
Камерън наклони глава. Вече бе мислил по въпроса.
— Не бих имал нищо против Мънк да посети жена ми. Би си струвало, даже и да му дам всичките си пари.
— Възможно е — кимна Джон самодоволно.
— Ако не престанете с тези приказки, ще си тръгна — заплаши Престън.
— Твърде късно е да си тръгваш — възрази Джон.
— Няма такова нещо като съвършено убийство — настоя Далас.
— В случая с Катрин бе почти съвършено — каза Джон. — Сигурен съм, че си мислил за това, нали, Кам?