Тео реши, че това означава да изчака минута-две супата да поизстине. Разбърка я и лапна пълна лъжица. Преглътна. След две секунди очите му се насълзиха, носът му потече и се разкашля, като в същото време се опитваше да си поеме дъх. Имаше чувството, че е погълнал разтопена лава. Грабна чашата с вода и я изпи наведнъж.
— Май този път си я направил твърде люта — каза Мишел. — Колко точно сложи от специалния си чили сос?
Джейк подаде още една чаша вода на Тео и го наблюдава, докато я пресушаваше, продължавайки да кашля.
— Сложих едно шише от соса — обясни той. — Стори ми се малко безвкусна, като я опитах. Канех се да сложа още.
Мишел поклати глава.
— Той идва тук да благодари, а ти се опитваш да го убиеш.
Тео още не можеше да проговори. Джейк се пресегна през бара и го удари силно по гърба няколко пъти. Тео би му казал да спре, но беше сигурен, че гласните му струни са изгорели току-що.
Мишел му подаде кора от франзела.
— Изяжте това — каза тя. — Ще ви помогне.
— Бас ловя, че вече си готов за студената бира, нали? — попита Джейк веднага щом Тео преглътна хляба.
Тео кимна и след като отпи продължително от бутилката, която Джейк му подаде, каза:
— Тази сутрин се видях с доктор Купър.
— Мислех, че се оправяте без проблеми — каза Мишел. Тя бе минала зад бара и подреждаше чашите на купчини.
— Така е. Но не се явих на първия контролен преглед. Трябваше да замина за Бостън няколко дни след операцията. И тъй като насрочиха нова дата, на която да изнеса речта си, ето че се върнах в Ню Орлиънс. По-добре късно, отколкото никога.
— Сигурно сте били полужив, когато сте се прибрал в Бостън — каза тя. — Парадирането с издръжливост може да убие човека.
Той кимна.
— Едва не ме уби — призна си Тео. — Както и да е, доктор Купър ми каза за погрома в клиниката ви.
— Виждаш ли, Майк? Не съм му се обаждал аз — подчерта Джейк. — Аз предлагах да ти се обадя — обясни той на Тео, — защото си единственият човек от ФБР, когото познавам.
— Работя в Министерството на правосъдието — поправи го той.
— Е, нали ФБР е към правосъдието?
— Да, така е, но…
Джейк не го остави да обясни.
— Точно затова исках да ти се обадя. Мислех, че може да се заемеш с този случай, но Майк не щеше и да чуе. Знаеш ли какво още са направили тези момчетии в клиниката й? Напръскали са стените с черна боя. Разни думи, които дори не бих повторил. Накъсали са картоните, замърсили са материалите. Мишел трябва да започва от нула. Нали, скъпа?
— Ще се справим. Поне моментът е подходящ. Следващите две седмици съм в отпуска и ще мога да изчистя клиниката. Това е предостатъчно време.
— Но нали това трябваше да бъде твоята отпуска. Щеше да си почиваш, да ходиш за риба. — Той се обърна към Тео. — Дъщеря ми е заклет оптимист. Наследила го е от мен. Кажи, Тео, какво мислиш, че трябва да направим в тази ситуация?
— Извикали сте полиция, нали? — попита той Мишел.
Тя го погледна раздразнено.
— Да, извиках. Бен Нелсън, шефът на полицията в Сейнт Клеър, направи доклада. Той води разследването и също като баща ми смята, че са били младежи, които са търсели наркотици. Да се надяваме, че сега ще се разчуе, че не държа никакви наркотици в клиниката и инцидентът няма да се повтори.
— Не съм сигурен, че мога да направя нещо конструктивно…
Джейк не се съгласи.
— Ти работиш за правителството и носиш оръжие. Предполагам, че не биха ти дали пистолет, ако не си обучен как да го използваш.
— Татко, говориш така, сякаш се каниш да застреляш някого.
— Просто казвам, че той е професионалист. Бен Нелсън е чудесен шеф на полицията. Извадихме късмет с него. Но две глави мислят по-добре от една. Не е ли така, Тео?
— Съмнявам се, че шефът на полицията ще поиска да му се пречкам.
— Ти няма да се пречкаш, а и той ще се радва на помощта ти.
— За бога, татко! Това беше просто вандализъм. Бен ще хване хлапетата, които са го направили. Дай му малко време.
— Майк, скъпа, защо не ми донесеш чаша студено мляко от хладилника. — Веднага щом тя се отдалечи, Джейк се наведе към Тео и снижи глас: — Гордостта е най-големият недостатък на дъщеря ми. Упорита и самонадеяна, ето каква е, мисли си, че може да се оправя сама с целия свят. А вече си има достатъчно отговорности като лекар. Може да е било вандализъм. А може би не. След като така или иначе ще прекараш няколко дни с нас, защо не хвърлиш едно око на тази работа? Пък и тя ти е спасила живота — сам го каза. Можеш да върнеш услугата на дъщеря ми, като направиш нещо за нея, докато си тук. — Той хвърли поглед през рамо, преди да прошепне: — Мисля, че няма да е зле, ако отседнеш в нейната къща. — Видя Мишел да се задава от кухнята и бързо добави: — Не й споменавай нищо за това, което ти казах. — Когато Мишел подаде чашата на баща си, Джейк каза по-силно от необходимото: — Да, мисля, че на Бен няма да му е излишно още едно мнение. Казах си думата и повече няма да повдигам тази тема.