— Говорих с едно момче…
Елиът прекъсна обяснението и извика навън:
— Треньорът ще дойде. Всички да се приготвят.
Джейк сръга Тео между лопатките.
— По-добре излез навън, синко, и виж за какво е тази шумотевица.
— Това е недоразумение — каза той на Мишел, която вървеше към вратата.
Той я последва с намерението да й обясни, но веднага щом излезе навън, го посрещнаха бурни възгласи. Огледа се удивен. Паркингът беше пълен с коли, пикапи и момчета, поне четирийсет момчета, всяко от които викаше и свиркаше.
Четири тънички руси девойчета пристъпиха напред едновременно. Всички бяха облечени с бели шорти и червени тениски. Носеха червено-бели помпони на мажоретки и започнаха да подскачат и да скандират името му. Бюканън, Бюканън!
— Нямам думи — каза Тео.
— Бюканън! — ревеше тълпата.
Мишел избухна в смях. Тео вдигна ръце нагоре, опитвайки да успокои тълпата.
— Аз не съм вашият треньор — извика той. — Чуйте ме. Това е недоразумение. Това момче…
Беше безнадеждно. Никой не обръщаше внимание на протестите му. Въодушевените тийнейджъри се втурнаха към него, викайки едновременно.
Как, по дяволите, бе изтървал нещата да стигнат дотам? Усети, че Джейк постави ръка на рамото му и погледна към него.
Старият човек се усмихваше широко.
— Добре дошъл в Боуън, синко.
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Опита се да обясни недоразумението, но момчетата, които очевидно пращяха от тестостерон, не дадоха изобщо думата на Тео, а го наобиколиха, като всеки се опитваше да надвика останалите. Държаха треньорът да научи в какво е силата на всеки от тях и на какви постове искат да играят. Едно момче на име Муз си проправи път през тълпата и заяви на Тео, че от него ще стане чудесен защитник. Съдейки по ръста на момчето, Тео реши, че то навярно може да покрива цялата линия.
Продължаваше да се опитва да ги накара да млъкнат, за да им обясни, но те бяха прекалено възбудени, за да го чуят. Отзад мажоретките продължаваха да подскачат и да се премятат по паркинга.
Мишел не помогна особено. Тя явно не можеше да спре да се смее. После едно от момчетата реши, че иска да огледа по-отблизо пистолета на Тео. Тео реагира бързо, инстинктивно. Стисна момчето за китката и го бутна. Момчето се приземи на колене.
— Страшни рефлекси, тренер — кимна Муз и извика одобрително.
— Хайде, деца, отдръпнете се — извика Джейк. — Оставете треньора и Майк да стигнат до колата. Хайде вървете. Разчистете пътя. Те трябва да отидат до клиниката на Майк, за да може треньорът да се включи в разследването.
Като наричаше Тео „треньор“, Джейк влошаваше положението още повече. Съдейки по усмивката на лицето му, Тео разбра, че възрастният човек го прави нарочно.
Мишел хвана Тео за ръка и го приведе през тълпата, докато той продължаваше с опитите да накара момчетата да млъкнат. Мишел и Тео си проправиха път покрай пикапите и микробусите и най-после стигнаха до колата на Тео. Той отвори вратата, за да се качи Мишел, и момчетата веднага го наобиколиха отново. Тео беше доста висок, но някои от момчетата се извисяваха над него. С подходящи тренировки и мотивация можеха да станат страхотен отбор, помисли си Тео.
Отказа се от опитите да им обясни, просто кимна и заобиколи колата от страната на шофьора, после бързо се вмъкна вътре.
— Да, ясно, в центъра — каза той и затвори вратата, после натисна копчето и я заключи.
— Какво в центъра? — попита Мишел.
— Момчето с обицата каза, че иска да играе в центъра.
Мишел хапеше долната си устна, за да спре да се смее, но докато излизаха от паркинга, Тео бе подложен на още едно приветствие, този път от мажоретките и Мишел отново избухна в смях.
— Знаеш ли какво им трябва на тези деца? — попита той.
— Нека отгатна. Треньор по футбол.
— Не, добър учител по английски, да ги научи да говорят правилно.
— Просто бяха много щастливи, че си се появил — каза тя. Избърса сълзите от очите си и въздъхна.
— Слушай — каза той настойчиво, — просто спрях на една бензиностанция да заредя и момчето на касата си науми, че съм дошъл да кандидатствам за треньор.
— Ще бъдат много разочаровани, че си ги подвел. О, боже, не се бях смяла така от дълго време.
— Радвам се, че те развеселих — каза той нацупено. — Кажи ми едно нещо. Защо никой в този град не ме слуша?
— Прекалено са заети да се опитват да те впечатлят. Ще пуснеш ли Анди Феро да играе полузащитник тази година?
— Много смешно.
— Той е доста издръжлив.
Тео спря колата и се обърна към нея.
— Дойдох да ловя риба.
След няколко секунди Мишел осъзна, че колата не се движи. Тео очевидно бе спрял, защото не знаеше накъде да кара, я тя седеше и го зяпаше.