Тео не падаше от небето и веднага разгада плана на Джейк. Кимна и седна на масата. Мишел също разбра какво става, но се зае с прегледа на ръката на Даръл.
След като провери цвета на пръстите му, тя попита:
— Сменяш ли превръзката редовно?
— Да — каза той, без да отделя поглед от Тео. — Чери ми я сменя всеки ден.
— Имаме от мехлема, който ни даде за още една седмица — допълни Чери. И тя наблюдаваше Тео и нервно въртеше престилката си.
Тео не бе сигурен какво се очаква от него. Мишел реши да му помогне.
— Даръл работеше в захарната фабрика на братята Карсън.
— След злополуката ме освободиха. Направо ме уволниха — обясни той и поглади брадата си.
— Злополуката докато беше на работа ли стана? — попита Тео.
— Да.
— Даръл работи двайсет и две години във фабриката.
Тео бързо пресметна наум и се шокира, като осъзна, че Даръл е само на трийсет и девет или четирийсет години. Изглеждаше поне на петдесет. Беше грохнал, също като къщата си. Косата му бе прошарена, имаше дебели мазоли на дясната ръка и раменете му бяха прегърбени.
— Разкажи ми за злополуката.
— Преди или след като прегледаш документите — попита Даръл.
— Преди.
— Добре. Ще го обясня накратко. Работех на резачката, която е една голяма машина, каквато има във всяка захарна фабрика. Казах на Джим Карсън, че резачката не работи както трябва и че трябва да я спре и да извика техници да я оправят, но той не ме послуша. Той много трудно дава пари, което е разбираемо, нали тъй. Де да беше ме послушал. Та тъй, аз си работех както обичайно и изведнъж ремъкът се скъса и цялата проклетия се стовари отгоре ми. Счупи всяка костичка в ръката ми, нали тъй, Майк?
— В общо линии — съгласи се тя.
Мишел стоеше надвесена над него и реши, че навярно го изнервя така, затова си придърпа един стол и седна между Даръл и Тео.
— Ти ли направи операцията? — попита Тео.
— Не, не аз.
— Доктор Майк убеди един хирург от Ню Орлиънс да ме оперира — каза Даръл.
— И той се справи добре, нали, Даръл? — добави Чери.
— Няма спор. Благодарение на него, запазих всичките си пръсти. Вече мога да ги мърдам.
— Това си е истинско чудо — обади се Чери.
— Джим Карсън дойде да ме види в болницата. Не беше посещение от загриженост. Каза ми, че съм проявил небрежност, защото съм знаел, че машината не работи както трябва и въпреки това не съм я спрял, а съм продължил да работя на нея. Нарече ме кръшкач и ме уволни.
— Имате ли профсъюз във фабриката?
— Ами, братята Карсън по-скоро ще затворят фабриката, отколкото да позволят там да влезе профсъюз. Оплакват се, че и така не изкарват достатъчно пари, за да свързват двата края и да плащат заплатите, а ако трябва да се разправят и с работнически искания, по-добре направо да затварят.
— Все заплашват да затворят фабриката, ако някой започне да им създава проблеми — допълни Чери. Тя пусна престилката си, отиде до мивката, за да намокри една кърпа и изчисти лицето на бебето.
— Имаш ли химикал? — попита Тео Мишел. — Искам да си отбележа някои неща.
Тя отвори лекарската си чанта и затършува вътре. Тео забеляза, че бебето наблюдаваше Мишел с изражение, което можеше да се определи като комично разтревожено.
— Хенри ти няма доверие — каза Тео ухилен.
Бебето се обърна към Тео и му се усмихна. По брадичката му потече слюнка.
— Получи ли компенсация? — попита Тео.
— Джим каза, че застрахователните им тарифи ще се повишат, ако предявя иск, а че и без това не отговарям на условията, защото злополуката е станала по моя вина.
— Даръл се тревожи за другите работници във фабриката — каза Чери. — Ако Джим Карсън я затвори, всички ще останат без работа.
Тео кимна, после взе документите, които Даръл бе събрал и започна да ги чете. Разговорът веднага спря, а Даръл и Чери го гледаха с очакване. Единственият шум в кухнята идваше от бебето, което смучеше юмручето си.
На Тео не му отне много време да изчете всичко.
— Подписвал ли си някакви документи за уволнението си? — попита той.
— Не.
— Не забравяй да кажеш на Тео за адвоката — напомни Чери на съпруга си.
— Тъкмо се канех да му кажа. Джим изпрати франк Трип да говори с мен.
— Всички му викат Червея — обади се Чери. Тя се бе преместила пред печката и разбъркваше яденето, което бе сготвила за вечеря. — Ние му викаме Червей и в лицето. Не зад гърба му. Искаме да знае какво мислим за него.
— Чери, успокой се и ме остави да обясня — прекъсна я Даръл. — Франк е адвокат в Сейнт Клеър и ако не бях в собствената си къща, щях да плюя всеки път, когато произнасям името му. Той е жив обирджия, а също и партньорът му, Боб Грийн. Двамата имат обща фирма и работят на месечни… каква беше думата, Чери, скъпа?