— Комисиони?
— Хонорари — подсказа Тео.
— Да, точно тъй беше. Както и да е, та казвах, че получават месечни хонорари от Карсън и работата им е да се справят с всякакви проблеми, които изникват, проблеми като мен.
— Прилича ми на добра сделка — обади се Мишел.
— Та се чудехме… — започна Чери, после кимна на Даръл. — Говори ти, душко. Кажи му какво искаш, тъй както те посъветва Джейк.
— Добре. Двамата с Чери се чудехме дали не можем да направим нещо по тоя въпрос, щом си адвокат. Ще ти платим за времето, разбира се. Не приемаме милостиня.
— Но не искаме да ти създаваме неприятности — каза Чери.
— Как можете да ми създадете неприятности? — попита Тео, напълно объркан.
— Джейк ни обясни, че тъй като официално не си напуснал министерството и не си подписал договора за треньор, не можеш да вземаш пари.
— Защото ти плащат от министерството. Така ли е? Или Джейк си измисля?
— Ако ще има такса, трябва да знам колко, за да започна да мисля откъде ще намеря парите — допълни Даръл.
— Няма да има такса — каза Тео.
— Значи Джейк ни е казал истината?
— Да — излъга той.
— Можеш ли да направиш нещо с тези Карсън? — попита отново Чери. Гласът й бе пълен с надежда, но лицето й бе загрижено.
— Без да ги ядосаш толкова, че да затворят фабриката — напомни му Даръл. — Джейк много те хвали…
— Така ли? — Тео едва не се разсмя. — Не можеше да си представи какво е казал Джейк по негов адрес. Джейк със сигурност не знаеше нищо за Тео като адвокат. Двамата почти не бяха говорили за друго, освен за риболов.
— Да, сър, така е. Той мисли, че можеш да си поприказваш с Джим Карсън от мое име. Нали знаеш, да го накараш да отстъпи. Удържат ни толкова много за медицинска осигуровка всеки месец, а после не ни дават да я използваме за спешни случаи. Не ми се струва редно.
— Не е редно — съгласи се Тео.
— Може да поговориш с брата на Джим, Гари. Той е по-голям и Джим прави каквото Гари му каже. Гари ръководи всичко — обясни Чери.
Тео пак кимна.
— Не съм запознат със законите на Луизиана — започна той и веднага забеляза как лицето на Даръл помръкна. — Което означава, че трябва да направя някои проучвания, да поговоря с някои приятели, които да ме посъветват — добави бързо той и видя, че Даръл отново кима усмихнат. — Ето какво предлагам. Ще направя проучванията си, ще измисля план за действие, а после ще седнем заедно и ще ви изложа вариантите. Междувременно е по-добре да не казвате на никого за този разговор. Не искам Карсън или адвокатите им да знаят, че се занимавам с този случай.
— Да — кимна Даръл. — Няма да кажа и дума.
— Ами Джейк? — попита Чери. — Той вече знае, че сме говорили с теб.
— Той няма да каже на никого — успокои Даръл жена си.
Едно от децата повика майка си и прекъсна разговора.
— Мамо, господин Фрилънд е на верандата. Да влезе ли?
После друго момче, някъде към пет шестгодишно, дотича в кухнята. То имаше лице, покрито с лунички и бе наследило къдравата коса на майка си.
— Джон-Патрик, доведи господин Фрилънд в кухнята.
Момчето не обърна никакво внимание на майка си. Мушна се до Мишел и се вкопчи в ръката й.
— Няма да ви притесняваме повече — каза Тео и се надигна. — Прочетох документите, Даръл. Няма нужда да ги вземам със себе си.
— Не може да си тръгнете сега — каза Чери. — Господин Фрилънд дойде чак дотук, за да се запознае… тъй де, няма да е редно да си тръгнете, без да се запознаете.
— Той и без това е имал път насам — измърмори Даръл, забил поглед в покривката.
Тео усети, че това е лъжа.
— Господин Фрилънд също ли има правен проблем? — попита той Мишел.
Тя се усмихна и бързо смени темата.
— Джон-Патрик — каза на детето, което се мотаеше край нея, — това е моят приятел Тео Бюканън. Той е дошъл чак от Бостън, за да лови риба по нашите места.
Джон-Патрик кимна.
— Вече знам кой е. Всички знаят. Доктор Майк, може ли да кажете на брат си, че трябва да дойде пак? И ще кажете ли на Джон-Пол да побърза, защото си оставих топката в задния двор, а ми трябва.
— Лоис да не се е върнала? — попита Мишел.
— Момчето явно мисли, че се е върнала — кимна Даръл. — Ще получи язва от тревоги заради нея.
— Не сме виждали Лоис от месец, но Джон-Патрик още се тревожи, че тя може да се появи неочаквано. Не може да си прибере топката от двора, докато брат ти не ни навести отново, а и не пуска никой друг да иде в двора да му я донесе. Налага се да простирам прането отстрани на къщата, за да го успокоя. На нашия Джон-Патрик му дай да се тревожи за нещо — каза Чери на Тео, сякаш това щеше да обясни странното поведение на детето.