— Не настояваме.
Конрад откъсна парче от листа, наведе се над масата и записа нещо. После го сгъна и отново погледна Тео.
— Директорът на училището е в Мемфис, но говорих с него по телефона, преди да дойда тук. — Побутна сгънатия лист към Тео. — И двамата смятаме, че това ще те задоволи. — После се изправи и кимна на Чери. — Не мога да карам Били да ме чака повече. Извинете, че ви прекъснах вечерята. Тео, очаквам да те видя на тренировката утре. Майк знае къде и кога.
Той подаде на Тео големите листове, които бе оставил до сгънатата бележка, ръкува се с него и му каза, че се радва, задето са се запознали, после си проправи път до вратата. Спря на прага.
— Случайно да имаш разрешително за учител, Тео?
— Не.
— Така и очаквах, но държах все пак да попитам. Няма нищо. Не се тревожи. Ще го уредим заедно, при тези специални обстоятелства. Довиждане.
Тео не се втурна след Фрилънд, за да му обясни, че бърка. Реши, че може да изчака до тренировката на следващия ден. Далеч от хаоса, който го заобикаляше в малката кухня, здравият разум щеше да надделее.
— Мамо, кога ще ядем? — попита Джон-Патрик.
— Веднага слагам масата.
— Ние трябва да тръгваме — каза Тео на Мишел.
— Ще останете ли за вечеря? — попита Чери. — Има достатъчно храна за всички.
Той поклати глава.
— Бих приел поканата ти, но в момента стомахът ми не е съвсем добре. Хапнах от пилешката супа на Джейк и тя се оказа твърде люта за моя вкус. Стомахът още ме присвива.
Това беше лъжа, но Мишел прецени, че е бил убедителен. Чери кимаше съчувствено. Даръл гледаше малко подозрително.
— Винаги можем да предложим вечеря на гостите си.
— Той е от големия град, Даръл — напомни му Мишел, сякаш това обясняваше всичко.
— Бях забравил — каза той. — Сигурно супата на Джейк може да разстрои стомаха ти, ако не си свикнал да ядеш лютиво.
— Мога да ти направя чаша специален чай — предложи Чери. — За нула време ще те оправи.
— Благодаря, с удоволствие ще го изпия.
Даръл кимна.
— Тогава го направи, Чери. Майк, ще ми смениш ли превръзката, така и така си тук?
Така че Тео пи горещ, горчив чай в малката и задушна кухня, докато Мишел превързваше ръката на Даръл, а Чери хранеше децата. Джон-Патрик настоя да премести чинията си до Тео и когато детето свърши с яденето, червата на Тео вече куркаха. Струваше му доста усилия на волята да не грабне от ръката на детето една от домашните курабийки.
Тръгнаха си, след като Тео изпи третата си чаша чай. Джон-Патрик хвана ръката на Тео и тържествено го изведе на верандата. Момчето подръпна Тео за ризата и каза:
— Утре имам рожден ден. Ще ми подариш ли подарък?
— Зависи — отвърна Тео. — Имаш ли нещо конкретно предвид?
— Може ли да дойдеш с по-голям пистолет? — Той пусна ръката на Тео и хвърли поглед през рамото си. — Не казвай на мама, че съм поискал подарък.
Мишел вече бе слязла по стъпалата и чакаше Тео до колата.
— Страхотно дете — отбеляза Тео, докато изкарваше колата на пътя. — Имам чувството, че ще четем за него след петнайсет години.
— Той е истински ангел.
— Той е кръвожаден — възрази Тео. — Не разбирам. Той има поне четирима по-големи братя, нали така?
— Да?
— Защо тогава те не кажат на тази Лоис да го остави на мира? Навремето аз много защитавах по-малките си братя и сестри. Не давах никой да ги тормози. Нали затова са големите братя?
— Още ли се грижиш за тях така?
— Твоите братя не се ли грижат за теб?
— Опитват се. За щастие, Реми е в Колорадо, така че напоследък не може много да се бърка в живота ми, а Джон-Пол винаги си е бил затворен. Разбира се, все още се появява у нас най-неочаквано. Мисля, че татко му праща сигнали за помощ от време на време.
Джон-Патрик им махаше трескаво. Мишел отвори прозореца си и помаха на момчето.
Тео подкара обратно към Боуън. Като хвърли поглед назад към момчето, поклати глава и каза:
— Казвам ти, това дете е необикновено.
Тя се засмя.
— Съвсем нормално малко момче.
— Лоис не е някоя съседка, нали?
— Значи си забелязал, че няма никакви къщи близо до тяхната. Нищо чудно, че работиш в Министерството на правосъдието. Много си наблюдателен.
— Хей, аз съм в отпуск — възрази той. — Позволено ми е да съм със забавени реакции. Кажи сега — какво всъщност е Лоис? Опосум? Не, сигурно е миеща мечка? Боже, не е змия, нали? Змиите си издълбават дупки и…
— Лоис е женски алигатор.
Той рязко натисна спирачката и едва не заби колата в един голям дъб встрани от пътя. Въпреки че знаеше, че алигаторите живеят в тресавища — и той четеше научнопопулярни списания и гледаше „Дискавъри“ по телевизията от време на време, когато страдаше от безсъние, изобщо не му бе хрумнало, че тези опасни животни могат да се доближават толкова много до къщите. И кой човек със здрав разум би нарекъл някой алигатор Лоис?