— Казваш ми, че има истински, голям алигатор в задния двор на къщата им? — Изражението му бе просто неописуемо. Сякаш току-що бе открил, че стават вълшебства.
— Точно това ти казвам. Женските алигатори много ревниво пазят територията си. Лоис е решила, че задният двор й принадлежи. Преследва всеки, който стъпи там… или поне така правеше, преди брат ми да я премести. А, между впрочем ще съм ти благодарна, ако не споменаваш това пред Бен Нелсън. Алигаторите са защитен вид и брат ми може да си навлече неприятности.
— На всички ли алигатори измисляте имена?
— Само на някои.
Той разтри челото си.
— Милостиви боже! — прошепна.
— Готов ли си да си тръгваш за Бостън?
— Не и преди да отида за риба. Кажи сега как да стигнем обратно до дома ти?
Тя го упъти и преди той да усети, вече бяха в Сейнт Клеър, където имаше тротоари. Когато зави на един напълно излишен светофар, видя голямото „М“ на „Макдоналдс“ да блести в далечината.
— А! — въздъхна той. — Цивилизация.
— Все още съм твърдо решена да ти приготвя здравословна вечеря, когато се приберем. Но предположих…
— Какво?
— Че заслужаваш награда.
— Така ли? Защо?
— Защото умираше от глад, докато седеше в кухнята и пиеше чай… защото не грабна онази бисквита от ръката на Джон-Патрик, въпреки че го гледаше като гладен вълк… и защото…
— Какво?
— Позволи на татко да се възползва от теб.
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Беше минал цял ден от доставката на пакета. Камерън отново чакаше заедно с другите в библиотеката на Джон да се появи Далас, за да им предаде доклада на Мънк.
Чакането го изнервяше. Боже мили, как бе стигнал дотук? Какво се бе случило с него? Имаше такива мечти, такива надежди, когато започваше. Къде се бе объркало всичко?
Сега се чувстваше хванат в капана на някаква зловеща игра, където трябваше да се надбягва с времето. Всеки изминал час го доближаваше до хлопването на железните решетки.
— Не можем да седим така и да не правим нищо — заяви Камерън. — Мина вече цял ден. Времето ни свършва. Трябва да направим нещо и то бързо.
Престън се съгласи.
— Предлагам ви веднага да тръгнем за Боуън.
— И какво смяташ да правим, когато стигнем там? — попита Джон.
Всяко действие ще е по-добро от това да седим и да чакаме полицията да дойде да ни арестува — настоя Престън. — Колкото повече чакаме…
Камерън го прекъсна.
— Аз няма да чакам повече. Ако трябва да взема нещата в свои ръце, точно това и ще направя.
Джон тропна с юмрук по бюрото.
— Няма да ходиш никъде — изрева той. — Замесени сме всички и няма да правиш нищо, за което другите не са съгласни. Ясен ли съм?
— И откога ни стана лидер? — измърмори Камерън. Потресен от яростния изблик на Джон, той се опита да си възвърне преимуществото. — Не помня да съм гласувал за теб — сопна се той.
— Аз ви спечелих цяло състояние — настоя Джон. — А това ме прави ваш лидер.
— Така няма да стигнем доникъде — каза Престън. — Успокойте се и опитайте да се вразумите. Може би Далас ще ни донесе добри новини.
— Това е още един проблем — каза Камерън. — Защо Мънк не докладва на някой от нас? Защо всичко трябва да минава през Далас? Ще му плащаме четиримата, трябва да имаме връзка с него винаги когато пожелаем. Та аз дори не знам номера на мобилния телефон на Мънк!
— Мисля, че Камерън е прав. Защо не говорим директно с Мънк?
— Захващате се за някакви дребнави подробности — каза Джон. — Далас привлече Мънк, забравихте ли? А може би нашият убиец не желае да се вижда с четирима ни, защото ни няма доверие.
— Глупости — възрази Престън. — На Далас му харесва да го командва. Глупава игра на власт, това е.
Джон се подразни.
— Не ми пука изобщо на кого ще докладва, стига да свърши работата.
Далас стоеше на прага и слушаше разговора им.
— Искате номера на Мънк? Две-две-три-едно-шест-девет-девет. Доволен ли си сега, Камерън? Ами ти, Престън? Искате ли да ви дам и домашния му адрес? Дори и аз не го знам, но мога да му пусна опашка и да разбера… ако искате и тази информация.
— Кажи ми, че носиш добри новини — каза Престън, като не обърна внимание на саркастичния тон.
— Ако ме питате дали Мънк е намерил пакета, отговорът е не.
Още не е намерил проклетите документи? — попита Камерън невярващо.
— Пакетът сигурно е в болницата — каза Престън. — Това е единственото място, което Мънк не е успял да претърси.