— И да разваля изненадата? Разбира се, че не му казах истината. Казах на секретарката му, че искам да правя някакъв бизнес с фабриката.
— Завий наляво на следващата пресечка. И карай направо около четири километра, фабриката е извън града — добави тя. — Значи Карсън си мисли, че е спечелил нов клиент?
— Точно така.
— Уолбаш сигурно ще му се обади и ще му каже за посещението ти.
— Ще му се обади точно в един часа и нито минута по-рано, иначе ще изпратя одитори да разпердушинят банката, преди да е мигнал. Ще чака.
— Наистина ли можеш да го направиш?
Той не й отговори. Тя изучава профила му няколко минути, после каза:
— Когато искаш нещо, не позволяваш нищо да ти попречи, нали?
— Точно така, не позволявам. Може би ще искаш да запомниш това.
— И винаги печелиш?
Той я погледна.
— Как мислиш?
Съвсем неусетно бе сменил темата. И двамата знаеха, че сега говорят за това, как той щеше да постигне своето по отношение на нея. После Мишел си спомни какво й беше казал, преди още да разопакова багажа си предната вечер. Че няма да се налага да ходи в нейното легло. Че тя сама ще отиде при него. „Когато адът замръзне“, помисли си тя. Обърна глава и се загледа през прозореца. После й хрумна още нещо и попита:
— Ами заплатите? Ако си замразил сметките им в банката, как ще плащат заплати?
— Съдът ще възложи на някого да пише чековете.
— Ами ако братята затворят фабриката просто от злоба?
— Печелят твърде много пари, за да я затворят, а и аз няма да им позволя.
— Можеш ли да го направиш?
— Разбира се. Ако не ми сътрудничат, когато приключа с тях, работниците ще са собственици на фабриката.
Тео видя фабриката в далечината. Облаци пушек изригваха от комините, извисяващи се над двете огромни бетонни сгради.
Колкото повече се приближаваха, толкова по-мрачно изглеждаше мястото. Мръсна сива фасада, мръсни прозорци, но като цяло сградата не беше в лошо състояние. Тео спря на чакълестия паркинг, слезе и се огледа.
— Господин Бюканън?
Тео се обърна по посока на гласа.
— Висок слаб мъж с делови костюм вървеше към колата.
— Конъли?
— Да, сър.
— Всичко наред ли е?
Конъли вдигна куфарчето си.
— Да, сър. Току-що получих новини. Заведен е.
Тео се наведе през отворената врата на колата и каза на Мишел:
— Имаш ли нещо против да изчакаш тук?
— Не. Но ако чуя изстрели, ще дойда.
Тео се обърна към Конъли, представи го на Мишел и обясни:
— Когато изляза, ти влизаш. Искам да чакаш до вратата.
Той остави двигателя запален. Мишел откопча предпазния си колан, избута седалката назад и включи радиото. Пееше Уили Нелсън. Тя прие това за добър знак. Може би Тео нямаше да попадне на неприятности, в края на краищата.
Три песни и девет реклами по-късно. Тео излезе. Усмихна се на Конъли, докато се разминаваха на вратата. Тео бавно стигна до колата, отпусна се на седалката и подкара, още преди да е затворил вратата. Мишел едва успя да закопчее колана си, преди той да се изстреля по пътя.
— Измъкваш се по най-бързия възможен начин ли?
— Гладен съм.
— Но наблюдаваш огледалото за обратно виждане — отбеляза тя, после се извърна на седалката си и погледна през задното стъкло.
— Просто съм предпазлив. Никога не се знае дали някой няма да измъкне карабина изпод бюрото си.
— Добре ли мина?
— Всъщност наистина мина добре. Гари Карсън е много мил човек. Не би могъл да прояви по-голямо разбиране. Иска да направи каквото е редно. Не мога да ти кажа колко пъти повтори това. Разбира се, спомена завоалираната заплаха, че ще се наложи да закрие фабриката, защото, цитирам, „едва закърпвали положението“.
— А ти какво каза?
Той се ухили.
— Изсмях се.
— Значи си бил тактичен.
Тео се засмя.
— Разбира се.
— Това наистина ти допада, нали?
Той сякаш се изненада от въпроса, но отговори.
— Така е. Приятно ми е, че ще помогна на Даръл. Много ми е приятно.
— Защото виждаш смисъла.
— Да. Разбира се, този случай е лесен. Трябва да го реша преди уикенда.
— Наистина ли мислиш, че можеш да уредиш нещата за два дни?
— Да. Освен ако братята нямат скътани пари някъде на тайно място и не решат, че могат да издържат. Но дори и тогава няма да има значение. Те са нарушили толкова много закони, че мога да ги пратя зад решетките. А от Службата за защита на околната среда могат доста да се развихрят в този завод.
— Избухливият брат стисна ли те за гърлото?
— Не.
Мишел се усмихна.
— Изглеждаш разочарован.
— Така е. Исках да видя представлението им. Джим Карсън е в Ню Орлиънс днес, но се очаква да се върне в Боуън към шест. Гари спомена, че ще изчака да съобщи на брат си лично, вместо по телефона, вероятно, за да го накара да се разпени и да излее помията си отгоре ми. Предполагам, че Джим ще ми се обади някъде около пет минути, след като Гари му съобщи новината.