— Сигурна съм, че куриерът ще пристигне преди това. Благодаря, Елена.
Тя затвори и върна телефона на Франк. Забеляза, че Тео върви през игрището към тях. Франк явно също го бе видял. Без да го изпуска от погледа си, той попита Мишел:
— Какво ви каза тя? При нея ли е пакетът?
— Спокойно. Еди няма да загуби работата си. Елена ще бъде в болницата до шест и ще направи размяната.
Той не й благодари. Всъщност си тръгна съвсем внезапно. Нахлупи козирката на шапката си още по-ниско на челото и се втурна надолу по стъпалата. Почти се бе скрил в тунела, преди тя да извика:
— Няма проблем.
Той не я чу. В отчаяното си желание да се измъкне, преди някой друг да е видял лицето му, той хукна с всички сили през съблекалните към паркинга до стадиона. Задъха се от усилието. Облегна се на колата и се опита да си поеме дъх, докато отваряше вратата. Чу някакъв звук зад себе си и рязко се извърна.
Очите му се разшириха от изненада.
— Какво, по дяволите, ти става? Защо се промъкваш така зад мен? Следиш ли ме?
— Какво си мислиш, че правиш?
— Правя каквото е необходимо — настоя той. — Никой друг нямаше да свърши работа. Докторката повече няма да ме види. Освен това рискът си струваше. Знам къде е пакетът. И отивам да го взема.
— Беше ти казано да не контактуваш с нея. Изяснихме ти го пределно ясно. Сега лекарката знае как изглеждаш. Направи глупава грешка и смятам, че на другите това никак няма да им хареса.
ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Тео мълчеше, докато пътуваха обратно към къщата на Мишел. И на двамата им беше горещо и искаха да си вземат по един душ, преди да отидат в „Лебедът“. Тео й беше предложил да я заведе на някое по-изискано място, но тя бе обещала на баща си да му помогне на бара, ако се налага. Срядата се очертаваше като доста натоварен ден заради предстоящото състезание по риболов в събота.
— Не може ли брат ти да му помогне? — попита Тео.
— Джон-Пол не се е вясвал последната седмица.
— Той често ли изчезва така?
— Когато баща ми има нужда от него, идва.
— Но как разбира кога баща ти се нуждае от него? Обажда ли му се?
Мишел се усмихна.
— Джон-Пол няма телефон, а и да имаше, нямаше да го вдига. Обикновено се появява в петък сутрин, за да провери с какво може да помогне на татко. Джон-Пол никога не работи в бара през седмицата.
— Ами ако баща ти закъса? Ако се разболее или изникне нещо спешно?
— Джон-Пол ще разбере, че нещо не е наред.
— Шесто чувство ли има?
— Просто разбира.
— Брат ти май е особняк.
— Не е особняк — защити се тя. — Просто е различен.
— Ами другият ти брат? — Реми?
— Какво за него?
— И той ли е различен?
— По твоите стандарти — не, не е различен.
И двамата се умълчаха за цяла вечност. Мишел наруши мълчанието, когато забеляза, че той се мръщи.
— За какво си мислиш?
— За момчето, дето все се спъваше по игрището днес.
— Какво за него?
— Беше с маратонките на брат си.
— И се опитваш да измислиш какво можеш да направиш?
— Отборът се нуждае от нови екипи — отбеляза той. — Конрад ще говори с треньора в Сейнт Клеър да пуснат нашия отбор да ползва залата им за тежести. Никой не трябва да излиза на игрището, ако не е в необходимата форма. Разбираш ли какво имам предвид?
— Трябва да натрупат мускули и да придобият издръжливост.
— Точно така. Иначе могат да се контузят.
— Нарече ги нашия отбор.
— Не съм.
— Напротив, точно това каза. Чух те съвсем ясно.
Той смени темата.
— Какво искаше онзи куриер? Видях те да говориш с него.
— Имало някаква объркана пратка в болницата. Обадих се на секретарката в спешното. Тя ще оправи нещата.
Той кимна, после отново смени темата.
— На каква сума, мислиш, ще възлиза наградата от турнира по риболов?
— Не знам колко участници ще се запишат тази година, но ако трябва да предположа грубо, по двама човека в лодка, всеки с по петдесет долара… миналата година имаше над седемдесет участници…
— Значи, да кажем, ако тази година се запишат осемдесет човека, стават четири хиляди.
— Това са много пари по тези места.
— С четири хиляди могат да се купят доста маратонки.
— Струва ми се, че си измислил план.
— Да, но ключовият елемент в този план е да победим.
Тя се засмя.
— Не се шегуваш. Ами баща ми?
— Какво за него? — попита той. Зави по алеята пред къщата й и паркира колата.
— Две хиляди долара ще бъдат за него.
— Той ще ги дари. Баща ти не е проблем. — Двамата тръгнаха към вратата. — Но както ти казах, ключовият елемент в плана е да спечелим.
— Яд те е, че не можеш просто да отидеш и да купиш на отбора това, от което се нуждае, нали?