— Бъди по-гостоприемна.
— Какво значи това?
— Двамата с Конрад измислихме добър план и Арти смята, че може и да има успех. Тео споменал пред Конрад, че ти си искала той да отседне при мен.
— Точно така.
— На това гостоприемство ли му викаш, Майк?
Тя не разбра как стана, но пак се бе озовала в позиция да се оправдава.
— Сега се държа любезно с него. Честна дума.
— Сготви ли му твоята пилешка супа?
— Не, но…
— Добре — кимна Джейк. — Жената на Конрад ще донесе тайно утре сутрин една тенджера супа и ти може да излъжеш, че сама си я сготвила.
— Това не е честно — изтъкна тя. И тогава й светна какво всъщност й казваше баща й. — Чакай малко. Мислех, че харесваш моята пилешка супа.
Той продължи невъзмутимо:
— Ами лимоновата торта? Още не си му я правила, нали?
— Не. — Тя пристъпи към него. — Предупреждавам те, татко, ако кажеш „добре“, никога повече няма да те поканя на вечеря в дома си.
— Скъпа, сега не е време да проявяваш чувствителност. Трябва да се справим с кризата, а разполагаме само с два-три дни, за да го накараме да промени решението си.
— Ние не можем да направим нищо.
— Не и с подобно отношение, така няма да стане. Залавяй се с програмата и не бъди толкова негативно настроена.
Баща й бе толкова възторжен, че тя се почувства ужасно, задето трябва да попари ентусиазма му.
— Просто…
Той заговори в същия момент.
— Мерилин току-що тръгна.
— Жената на Арти ли?
— Именно. Тя прави много вкусна шоколадова торта и си отиде, за да изпече блатовете тази вечер. Утре до обяд тортата ще бъде в кухнята ти.
Мишел се чудеше дали да се обиди, или да се смее.
— И Тео ще си помисли, че аз съм я забъркала? Кога по-точно съм имала време да му изпека торта? Бях с него през целия ден, а утре сутрин отивам в клиниката и започвам да подреждам.
— Не, ти не разбираш какво се опитваме да направим. Мерилин ще остави с тортата и картичка „Радваме се, че си при нас“, за да разбере той колко дружелюбни са всички тук. Карън Крофърд ще донесе пушен бут и от нейната картофена салата. Разбира се, също ще сложи една картичка. Жената на Даръл също иска да участва. Тя ще донесе пресен зелен боб от градината си.
— С хубава картичка — каза Мишел, скръсти ръце и се намръщи.
— Точно така.
— Тогава защо да се преструвам, че аз съм сготвила пилешката супа?
— Защото не искам Тео да си мисли, че не можеш да готвиш.
— Аз мога да готвя.
— Завела си го в „Макдоналдс“. — Това не бе коментар, бе обвинение.
На Мишел вече не й харесваше толкова, че хората в малките градчета нямат тайни един от друг. Очевидно всичко се разчуваше. Изведнъж големият, лош, безличен град беше престанал да й се струва толкова ужасен.
— Той искаше да отиде там — настоя тя. — Тео обича „Макдоналдс“… и аз също. Правят страхотни салати.
— Ние само се опитваме да бъдем дружелюбни.
Мишел се засмя. Когато Джейк, Конрад и Арти се захващаха с нещо заедно, обикновено раждаха най-скандалните идеи. Тази поне нямаше да ги отведе в затвора.
— И искате аз също да бъда дружелюбна.
— Точно така. Знаеш какво имам предвид. Накарай го да се почувства като у дома си, сякаш тук му е мястото. Изведи го, покажи му забележителностите.
— Какви забележителности?
— Мишел, ще ни помагаш ли или не?
Започваше да се изнервя. Наричаше я Мишел само когато бе недоволен от нея. Тя отново се разсмя, макар да бе сигурна, че това ще го подразни още повече, но не се сдържа. Този разговор бе абсолютно смахнат.
— Добре — каза тя. — След като това е толкова важно за теб, Конрад и Арти, ще ви помогна.
— Това значи много за хората, които работят в захарната фабрика, също и за момчетата от отбора. Трябваше да чуеш какво ни разказа Конрад за тренировката днес. Каза, че Тео направо омагьосал момчетата. Каза също, че Тео разбира от футбол много повече от него.
— Всички разбират от футбол повече от Конрад.
— Тео знае как да организира момчетата. Спечелил е уважението им ей така — той щракна с пръсти и кимна. — Има и още един куп причини да искам той да остане, но ти сама знаеш най-важната от тях, нали?
— Не, татко. Каква я тя? — Вече бе решила, че ако той й кажеше, че се надява Тео да се ожени за нея, ще си тръгне от бара.
— Отишъл и купил за рождения ден на момчето на Даръл ограда. Напоследък не се намират много хора като Тео. И си помисли колко пари е дал за оградата.
— Ще направя каквото зависи от мен, но те моля да не възлагаш големи надежди. Тео ще си замине и ние не можем да променим това каквото и да правим.