— Ето го пак това негативно отношение. Трябва да направим всичко възможно, не мислиш ли? Този град се нуждае от добър, честен адвокат и Тео Бюканън е точно такъв.
Тя кимна.
— Добре. Какво ще кажеш утре да приготвя моето суфле?
Той я погледна стреснато.
— О, не, скъпа, не го прави. Сервирай му пилешката супа на Били. Помни, че пътят към сърцето на мъжа минава през стомаха.
— Но ти харесваш моето суфле. — Тя посърна. — Не го ли харесваш?
Той я потупа по рамото.
— Ти си ми дъщеря и аз те обичам. Трябваше да ти кажа, че го харесвам.
— Знаеш ли колко време ми отнема да го приготвя? Цял ден — съобщи му тя, преди той да направи предположение. — Можеше и по-рано да ми споменеш, че не държиш на него.
— Не искахме да нараним чувствата ти, нали си ни толкова крехка и чувствителна.
— Наистина, татко, можеше да… Чакай малко. Не искахме?
— Братята ти и аз. И те, те обичат, скъпа. Ти готвиш чудесно простите неща, бисквитите ти са меки и пръхкави, но сега трябва да шашнем човека. Както ти казвах, пътят към сърцето на мъжа…
— Да, знам… минава през стомаха. Това са глупости между другото.
— О! Как мислиш, че ме спечели майка ти?
Кога щеше да се научи, че няма да надделее в спор с баща си каквото и да приказва. Мишел най-после призна поражението си.
— Със световноизвестната си орехова торта.
— Точно така.
— Не искам да печеля Тео така, както мама е спечелила теб.
— Знам. Но градът иска да го спечелиш.
— Добре, ще изпълня моята част от плана. Обещавам. Но да си изясним нещата. Моята част означава да не готвя въобще, да излъжа за пилешката супа, като кажа, че аз съм я направила и да се държа дружелюбно. Да сложа ли ментово бонбонче на възглавницата му довечера?
Той я прегърна и я притисна в силната си мечешка прегръдка.
— Това може да е прекалено. Сега върви да седнеш, а аз ще донеса вечеря на двама ви.
Това бе единствената спокойна минута за Мишел през следващите три часа. След като двамата с Тео хапнаха, тя си сложи престилка и се зае да почиства масите и да разнася халби студена бира. Тео бе заклещен да седи на бара между двама мъже, които стискаха някакви листи в ръцете си. Зад него се бе образувала опашка. Джейк се навеждаше през бара и запознаваше Тео с всички.
„Още безплатни правни консултации“, помисли си Мишел. Майрън бе изчезнал още преди час и тъй като баща й бе зает да манипулира Тео, Мишел се зае да обслужва бара.
В десет и половина кухнята бе официално затворена и почистена и тълпата оредя. В бара имаше едва десетина човека, когато Мишел свали престилката си и отиде до джубокса. Пусна монетата, която бе взела от касата, натисна избрания бутон и седна на една ъглова маса, която току-що бе почистила. Сложи лакът на масата и подпря брадичка на дланта си.
Погледът й постоянно се връщаше на Тео. Той изглеждаше толкова сериозен и привлекателен в сивата си тениска и дънки. Защо трябваше да е толкова секси? И защо не можеше тя да му намери някакъв недостатък, за да се вкопчи в него и преодолее влечението, което изпитваше. Сега не мислеше за нищо друго, освен за това, че иска да прави секс с него. Боже, означаваше ли това, че се превръща в уличница? Сексът сигурно би бил страхотен. Стига си мислила за това. Мисли си за нещо друго.
Още една мисъл изникна в главата й и тя бе още по-потискаща. Страхотно. Когато той си тръгнеше — а той ще си тръгне, — градът щеше да вини нея за това. Не, нямаше да кажат нищо, но всички щяха да мислят, че вината е нейна. Че тя не е била достатъчно дружелюбна.
Тя се зачуди как биха се почувствали всички те, ако знаеха точно колко дружелюбна искаше да бъде тя. Признай си, по дяволите. Съжаляваш себе си, защото той ще се върне в Бостън, при изтънчения си живот там, а ти искаш той да остане в Боуън. Завинаги.
Как бе станало това? Как бе могла да се прояви като такава глупачка? Нищо ли не означаваха за нея причините, поради които не трябва да се влюбва в него, които си бе изброявала? Очевидно не. Тя бе прекалено наивна, за да обърне внимание на собствените си предупреждения. Беше силна жена, защо не бе успяла да се защити от него? Обичаше ли го? Боже, ами ако го обичаше?
Не е възможно, реши тя. Любовта не се случва толкова бързо… нали?
Мишел беше толкова заета с тревогите си, че не забеляза кога Тео се е приближил до нея.
— Имаш вид, сякаш е умрял най-добрият ти приятел. Хайде. Ела да танцуваш с мен.
Върви си и ме остави да тъна в самосъжаление.
— Добре.
Тео извади монета от джоба си, пусна я в джубокса, каза й да си избере песен и тя веднага натисна един бутон.