Музиката започна, но чак когато Тео я прегърна, Мишел осъзна каква грешка е направила. Последното нещо, което й трябваше сега, в уязвимото й самосъжалително състояние, бе той да я докосва.
— Напрегната си като пружина. Отпусни се — прошепна той в ухото й.
— Спокойна съм.
Той нежно натисна главата й надолу и я придърпа по-близо до себе си, така че телата им се докоснаха плътно. О, боже! Голяма, голяма грешка. Сега бе твърде късно, помисли си тя и се сгуши в него, като обви пръсти около врата му.
— Обичам тази песен.
— Звучи ми познато, но не се сещам. Обикновено не слушам кънтримузика.
— Това е Уили Нелсън, а песента се казва „Сини очи плачат в дъжда“.
Лицето му бе съвсем близо до нейното и това я разсейваше.
— Хубава песен. Харесва ми — каза той.
Тя се опита да се отдръпне, но той не й позволи.
— Тъжна песен е — каза тя.
Двамата се поклащаха бавно в ритъма на музиката.
— Разказва една стара история — обясни тя.
— Каква?
Той я целуна точно под ухото и от това по гърба й плъзнаха иглички. Тя потрепери. Той знаеше какво й причинява. О, боже, тя наистина бе като глина в ръцете му!
— Разказва се за една жена, която се влюбва в един мъж и после той я изоставя и тя…
— Нека отгатна… плаче в дъжда?
Тя усети присмеха в гласа му. Ръката му нежно галеше гърба й.
— Той защо я изоставя?
— Защото е гадняр. — Твърде късно осъзна, че е изрекла на глас мислите си. Бързо добави: — Това е просто песен. Само предполагам. Може би тя го е изоставила. И сега е толкова щастлива, че се е отървала от него, че плаче в дъжда.
— Аха.
Тя се притисна към него, а пръстите й нежно погалиха врата му.
— Най-добре спри да правиш това.
— Не ти ли харесва? — Тя прекара пръсти през косата му, докато задаваше въпроса.
— Да, харесва ми. Затова искам да спреш.
— О! — Значи и тя можеше да го смущава. Това чудесно откритие я накара да се почувства малко по-безразсъдна. — Значи не искаш да правя и така — прошепна тя и го целуна леко в основата на врата.
— Мишел, предупреждавам те. Тази игра се играе от двама.
— Каква игра? — попита тя учудено, после отново го целуна по врата, като го погъделичка с език. Чувстваше се дръзка. Джейк бе в кухнята, а никой от останалите хора в бара не им обръщаха внимание. Освен това едрото тяло на Тео почти скриваше нейното. Това я правеше по-безразсъдна и тя се притисна още по-силно към него. — Ако не ти харесва това, което правя…
Предизвикателството не остана без отговор.
— Държиш се лошо — каза й той.
Тя въздъхна.
— Благодаря.
— Знаеш ли какво ми харесва?
— Какво? — прошепна почти без дъх.
— Харесва ми как миришеш. Когато се приближа до теб, твоето ухание ме побърква и ме кара да мисля за всички неща, които искам да направя с теб.
Тя затвори очи. Не питай. За бога, не питай!
— Какви неща?
До този момент глупаво се бе заблуждавала, че държи нещата под контрол. Тя бе започнала този еротичен разговор и от начина, по който той я прегръщаше, бе сигурна, че го е разтърсила.
Но когато Тео започна да шепне в ухото й, Мишел осъзна, че може да я върти на малкия си пръст. С нисък, дрезгав глас той й каза точно какво иска да направи с нея. В неговите фантазии тя, разбира се, беше звездата и всяка частица от тялото й, включително и пръстите на краката й бяха включени в сценария. Той имаше богато въображение и със сигурност не се срамуваше да говори. Мишел знаеше, че сама се е поставила в това положение. Тя беше попитала. Но това нямаше значение. Когато той свърши с описанието на различните начини, по които би искал да я люби, кръвта бучеше в ушите й, костите й сякаш бяха омекнали, тя цялата се бе разтопила в ръцете му.
Песента свърши. Той я целуна по бузата, изправи се и я пусна.
— Благодаря за танца. Искаш ли бира или нещо друго? Изглеждаш нещо зачервена.
Нещо зачервена? Тя имаше чувството, че в бара е поне петдесет градуса. Когато погледна в очите му, разбра, че той много добре знаеше какво й бе причинил.
— Тук е доста задушно. Мисля да изляза навън да подишам чист въздух — съобщи той небрежно.
Тя го изпрати с поглед. Той едва бутна вратата и излезе навън, когато тя изтича след него.
— Край.
Той стоеше навън на лунната светлина. Тя го сръга в гърба между плешките и повтори по-силно.
— Край. Ти спечели.
Той се обърна.
— Моля?
Тя бе толкова ядосана, че заби пръст в гърдите му.
— Казах, че ти спечели.
— Добре — кимна той спокойно. — Какво спечелих?
— Знаеш за какво ти говоря, но след като сме сами, защо да не ти го кажа направо? Тази игра, която играем двамата. Ти я спечели. Честно ти казвам, мислех, че мога да контролирам положението, но очевидно съм грешила. Не съм достатъчно добра. Ясно? Ти спечели.