— Разбира се. И, Далас, за твоя информация, смятам да прочета документите, преди да ти ги предам.
— Притесняваш се името ти да не присъства в тях ли? Няма го. Прегледах проклетите файлове два пъти. Когато това свърши, ще бъдеш осигурен до края на живота си. Знаеш това, нали Мънк?
— Да. Все пак съм любопитен колко пари има в онази сметка. Ако са толкова, колкото предполагам, смятам, че имам право на процент. Наречи го подялба на печалбата, ако искаш, но след като аз поемам всички рискове…
Далас отговори на алчните му претенции, като затвори телефона.
ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Тео със сигурност не ревнуваше. Тийнейджърите ревнуват, а той отдавна бе преминал този етап от живота си. Обаче започваше да се дразни. Мишел се смееше и видимо се забавляваше, докато танцуваше с Ноа. Тео седеше на бара и си водеше бележки за проблема, който един мъж бе дошъл да обсъди с него. Човекът си купил употребявана кола, която имала трийсет дневна гаранция.
Платил в брой и си тръгнал с колата, но след две пресечки гърнето се откачило, а радиаторът експлодирал. Тъй като не били минали и трийсет минути от покупката на колата, той върнал колата на автокъщата и поискал да му върнат парите. Собственикът на автокъщата обяснил, че гаранцията покривала само гумите и двигателя. Освен това посъветвал клиента си следващия път да чете внимателно написаното със ситен шрифт, преди да се подписва.
Мишел отново се засмя и привлече вниманието на Тео. Звукът на смеха й го притегляше като магнит, а съдейки по начина, по който Ноа й се усмихваше, Тео разбра, че и приятелят му е очарован.
Отново се обърна към мъжа, който седеше до него и опита да се концентрира. Когато за стотен път хвърли поглед през рамо към двойката на дансинга, Ноа беше вдигнал тениската си нагоре и показваше на Мишел един доста грозен белег на гърдите си.
— Стига толкова — измърмори Тео, остави химикала на бара и отиде да сложи край на танците.
— Опитваш се да впечатлиш Мишел с белезите си от куршуми ли?
— Вече я впечатлих с чара и остроумието си.
Мишел поклати глава.
— Извадил си късмет. Този куршум е можел да те убие.
— Наистина извадих късмет — съгласи се Ноа. — Сигурно Бог ме е запазил. — После се засмя. — Това се случи, докато бях в една църква.
Тя си помисли, че това е шега.
— Заспал си по време на проповедта и си вбесил свещеника?
— Нещо такова.
— Татко ще иска да чуе тази история — каза Мишел. — Къде е той?
— Прави сандвичи в кухнята — обясни й Тео.
— Не може пак да си гладен след пържената риба и картофите.
— Той ми предложи сам, пък и се канеше да направи сандвич за себе си. Ще направи един и за Ноа.
Мишел реши да помогне на баща си, затова заобиколи бара и се отправи към кухнята. Чу Ноа да казва:
— Между другото, Тео, може би ще се заинтересуваш от списъка на участниците в състезанието по риболов в събота. Закачен е ей там на стената.
— Защо да го чета?
— Защото твоето име е зачеркнато.
— Няма начин. — Тео не му повярва, докато не видя, че името му наистина е задраскано и отгоре е записано името на Ноа.
Мишел влезе в кухнята. Джейк й подаде една картонена чиния, в която имаше огромен сандвич с пуешко месо, плувнал в майонеза и засипан с огромно количество пържени картофи. Джейк носеше още една такава чиния, която постави на бара.
— Ако Тео остане още две-три седмици, ще трябва да му се прави байпас — каза Мишел. — Ще го убиеш със старанието си.
— Пуйката не е вредна, сама го каза.
— Обаче един буркан майонеза със сигурност е вреден. А в тези картофи сигурно има цял литър олио.
— Иначе не са вкусни. — Джейк й обърна гръб и извика: — Хайде, момчета, елате да хапнете. Тео, направих сандвичите без специалния ми лют сос за барбекю, ако случайно се тревожиш.
Ноа и Тео оглеждаха списъка. Мишел сръга баща си и прошепна:
— Ти ли замени Тео с Ноа за твой партньор на състезанието?
Той я погледна виновно.
— Скъпа, налагаше се.
Тя не можа да повярва.
— Защо? — Продължи, без да му даде възможност да отговори. — На това дружелюбно ли му викаш, да обещаеш нещо и после да не си спазиш обещанието?
— Просто постъпих практично.
— Какво означава това?
Тя го последва обратно в кухнята.
— Майк, завий ми сандвича, ще си го взема за вкъщи. Мишел извади фолио и изпълни молбата му.
— Още не си ми отговорил на въпроса.
Джейк се облегна на плота и скръсти ръце.
— Така, както аз виждам нещата, имаме по-голям шанс да спечелим, ако се състезаваме за наградата четирима, а не двама. Ноа искаше да те убеди да се запишете заедно. Предположих, че на Тео това няма да му хареса, затова казах на Ноа, че го вземам за партньор. Така вие с Тео ще можете да прекарате целия ден заедно. Ти трябва да се радваш, че ще участваш.