— Не е вярно. Помниш ли случая „Донован“? Пати Донован носеше само поли, но не си паднах по нея.
Тео направи гримаса.
— Пати беше травестит. Никой не си падаше по него.
— Имаше хубави крака. Това му го признавам — ухили се Ноа. — Кажи сега. Какво става между теб и Мишел?
— Нищо не става.
— Срамота.
— Изобщо не ми спомена заглавието на лекцията, която трябва да изнеса — каза Тео с надеждата да смени темата. — Какво е то?
Ноа се ухили.
— Как да контролираме гнева си.
Тео се засмя.
— Това ли е представата на шефа ти за шега?
— Сигурно. Познаваш Моргънстърн. Има изкривено чувство за хумор. Кара ме да провеждам това обучение като наказание.
— Какво си направил?
— Не ти трябва да знаеш. На Моргънстърн му трябва някой като теб.
— А, тайният замисъл изплува. Пийт ли те помоли да говориш с мен?
Ноа сви рамене.
— Може и да ми е споменал…
— Кажи му, че не ме интересува.
— Той харесва начина ти на мислене.
— Не ме интересува — повтори натъртено Тео.
— Доволен си там, където си?
Тео поклати глава.
— Изтощен съм. Съвсем изхабен. Ще се върна в офиса, ще довърша висящите неща и ще си подам оставката.
Ноа бе поразен.
— Шегуваш се, нали?
— Не, не се шегувам. Време е… крайно време е.
— И какво смяташ да правиш?
— Имам някои идеи.
— Някоя от тези идеи да има червена коса?
Тео не отговори. Преди Ноа да продължи разпита, един мъж се приближи до масата и попита Тео дали може да говори с него по правен въпрос.
— Разбира се — кимна Тео. — Да отидем на бара.
Той се изправи, разкърши рамене и мина зад бара да си налее една бира.
— Какво мога да направя за вас? — попита той младия мъж.
Пет минути по-късно на Тео му идеше да удари мъжа. Ноа забеляза изражението на Тео и се запъти към бара да види какво става. Чу Тео да казва:
— Да не би Джейк да ти е предложил да говориш с мен?
— Не, но чух, че помагаш на хора, които имат правни проблеми.
— Какъв е проблемът? — попита Ноа. Отвори си една бутилка бира, хвърли капачката в кофата за боклук и заобиколи бара, за да застане до Тео.
— Това е Кори — обясни Тео. — Той има две деца. Момче и момиче.
Ноа погледна навъсено неприятния мъж. Приличаше повече на размъкнат тийнейджър, отколкото на баща на две деца. Кори имаше дълга руса коса, която почти скриваше очите му и пожълтели зъби.
— На колко си години?
— Ще стана на двайсет и две другия месец.
— И вече имаш две деца?
— Да. Разведох се с Емили преди шест месеца, защото срещнах друга жена. Тя се казва Нора и иска да се оженим. Преместих се при нея, но Емили мисли, че съм длъжен да плащам издръжка на децата, а на мен това не ми се вижда справедливо.
— Значи искаш да ти помогна да се измъкнеш от плащането на издръжка на децата си?
— Аха. Точно това искам. Ами нали сега са нейни деца. Живеят при нея, а както ви казах, аз съм готов да продължа напред.
Лицето на Тео се напрегна още повече. Мишел стоеше на вратата на кухнята и държеше празна кана в ръка. Беше чула разговора и можеше да познае по напрегнатата стойка на Тео, че е ядосан.
Той продължаваше да говори тихо и спокойно, когато подхвърли на Ноа:
— Кори е готов да продължи напред.
— А ти готов ли си да му помогнеш? — попита Ноа, като остави бирата си на бара.
— Разбира се — кимна Тео.
Ноа се усмихна.
— Нека аз. Ти отвори вратата.
Мишел тръгна към тях, но в следващия миг се закова на място. Тео се раздвижи толкова бързо, че тя бе поразена. В единия момент се усмихваше на Ноа, а в следващия вече бе заобиколил бара. Грабна Кори за врата и колана на дънките и го повлече към изхода. Ноа изтича пред него, за да отвори вратата, така че Тео да може да го изхвърли навън.
— Ето, на това му викам аз да продължиш напред — заяви Ноа, като затвори вратата след него. — Малкият негодник.
— Такъв си е.
— Знаеш ли какво се чудя? Как такъв грозник е намерил две жени, които да искат да спят с него?
Тео се засмя.
— Има всякакви вкусове.
Двамата вървяха към бара, когато вратата зад тях се отвори отново и вътре нахълтаха трима мъже. Последният имаше вид на боксьор, на когото прекалено често са нанасяли удари в лицето. Той бе огромен, над метър и деветдесет и носът му очевидно бе чупен поне няколко пъти. Имаше стряскащо нагъл вид и носеше бейзболна бухалка.
— Кой от вас, тъпанари, е Тео Бюканън?
Ноа вече се бе обърнал. Той забеляза бухалката. Мишел видя, че посяга към пистолета си и разкопча кобура.
Барът се изпразни. Дори Поли, който никога през живота си не беше правил нищо бързо, изчезна през вратата за по-малко от пет секунди.