— Карабината е моя — заяви тя. — Аз я направих и аз я пъхнах под бара. Татко не знае, че е тук. Хайде, действай. Арестувай ме.
— Не е хубаво да лъжеш представител на реда, скъпа.
— Ще го запомня.
— И къде по-точно се е научил брат ти да прави такива оръжия?
— Не обича да говори за тези неща, но веднъж споменал на татко, че бил в някакъв специален отряд на „тюлените“.
— Специален? Без майтап?
— Сега не е време да обсъждаме семейството ми, пък и това не ти влиза в работата.
— Грешиш.
— Защо?
Той се приближи и я притисна към бара. Наведе се на сантиметри от нея и прошепна.
— Не ме предизвиквай.
Трябваха му пет секунди да осъзнае, че няма да спечели. Тя не се плашеше, не и от него. Стоеше невъзмутимо и го гледаше право в очите. Колкото и да не му се искаше, той си призна, че трябва да отстъпи. Случваше му се за пръв път и никак не му хареса.
— Искаш ли да извикам полицията? — попита тя.
— Няма да те арестувам.
— Не говорех за мен. Мислех, че искаш полицията да се погрижи за онези тримата — каза тя раздразнено.
— Какво? А… да, обади им се, но изчакай няколко минути. Първо трябва да уточня нещо.
Ноа бе прибрал пистолета си и стоеше до Джим. Тео си взе един стол, завъртя го срещу Джим и седна.
— Носиш ли си телефона.
— Защо? — попита Джим, възвърнал донякъде напереността си.
— Обади се на брат си и му кажи да дойде тук.
— Не може да ми заповядваш какво да правя.
— Мога и още как. Здравата си загазил. Заплаши агент от ФБР, а това означава затвор.
— Разправяй го на адвокатите ми — изрепчи се Джим, въпреки че лицето му бе леко пребледняло. — Те ще се погрижат, така че да не прекарам и ден зад решетките.
— Не познавам много адвокати, които работят безплатно. Съмнявам се, че изобщо ще направят нещо за теб, след като научат, че няма с какво да им платиш.
Джим извади телефона и набра номера на брат си.
— Той няма да дойде. Гари не обича неприятните сцени.
— Лошо. Кажи на Гари, че има десет минути да пристигне тук. Иначе ще накарам полицията да го прибере от дома му и да го закара направо в затвора. Вие двамата или ще се съгласите да преговаряме, или ще поседите на топло няколко месеца, за да си помислите. Повярвай ми, Джим, разполагам с властта да те пратя в затвора.
Очевидно Гари бе вдигнал телефона. Джим каза с несигурен глас:
— Трябва да дойдеш в „Лебедът“ веднага. Не спори. Просто ела. Ще ти обясня, като дойдеш. — Слуша няколко секунди, после каза: — По дяволите, не, не мина, както го планирах. Бюканън и другият са от ФБР и заплашват да арестуват и двама ни. — Слуша още минута и изкрещя: — Лош късмет ли? Викаш на ФБР лош късмет? Спри да мрънкаш и си довлечи задника тук! — Той затвори телефона и изгледа навъсено Тео. — Тръгна.
Ноа забеляза, че на паркинга спира полицейска кола.
— Ченгетата са тук — съобщи той.
Мишел бързо пъхна карабината под бара.
— Не съм се обаждала на Бен — каза тя.
Хари още беше в безсъзнание, но дишаше. Хепи седеше на една от масите в ъгъла, подпрял глава на ръцете си.
Ноа излезе навън. Върна се след две-три минути заедно с Бен Нелсън. Очевидно бе информирал полицая за подробностите, защото Бен почти не погледна Хари, а веднага се обърна усмихнато към Мишел.
— Добре ли си? — попита той с очевидна загриженост.
— Добре съм, Бен. Кой ти се обади? Поли ли?
— Никой не ми се е обаждал. Наминах да те видя.
Тео не се зарадва да чуе това. Бен тръгна към бара, но Тео се изправи и застана на пътя му. Мишел ги представи един на друг, макар че това бе излишно. Тео вече знаеше кой е Бен. Мъжът, който си падаше по Мишел.
Тео никога не обръщаше внимание на външността на другите мъже и нямаше представа дали жените намират Бен за привлекателен или не. Полицаят се усмихваше често и показваше всичките си зъби, това бе всичко, което Тео забеляза. Бен изглеждаше приятен човек. Но това нямаше значение. Тео забеляза как той се усмихва на Мишел и веднага го намрази. Трябваше да се насили да прикрие враждебността си, докато се ръкуваше с полицая.
Ноа гледаше двамата мъже искрено развеселен. Перчеха се като петли, готови за бой. Ноа бързо се досети защо.
— Чух, че сте отседнали у Мишел. — Бен вече не се усмихваше.
— Точно така.
— Колко време планирате да останете в града ни, господин Бюканън?
— Не съм сигурен. Защо питате?
— Имаме хубави мотели в Сейнт Клеър.
— Така ли?
— Тео си заминава в понеделник — съобщи Мишел. — Нали? — добави тя с предизвикателна нотка в гласа.
— Може би.
Неопределеният отговор я подразни.
— Ще изнася реч в Билокси. — Мишел не знаеше защо съобщава тази информация. — Така че ще си тръгва в понеделник.