— Може би — повтори Тео.
Думите му произведоха почти същия ефект като звука от бормашината при зъболекаря. Мишел усети, че й призлява. Притеснена, че ще каже нещо, за което да съжалява, ако Тео отново повтореше тази дума, тя бързо се оттегли. Взе празната кана, извини се и изчезна в кухнята.
Докато Тео обясняваше на Бен кои са Хари и Хепи, Ноа прочете на двамата правата им и им сложи белезниците, които взе от Бен.
— Ами Джим Карсън? — попита Бен. — Ще предявите ли обвинения срещу него?
Тео знаеше, че Джим слуша.
— Разбира се — кимна той. — Но искам той да остане, докато пристигне брат му. Искам да говоря с двамата. Ако не ми сътрудничат… — Нарочно остави изречението недовършено.
— Ще сътруднича — извика Джим.
Бен бе по-добър човек от Тео. Стисна ръката му, преди да си тръгне. Тео реши, че се е държал като ревнив любовник и че трябва да се стегне.
— Благодаря за помощта — извика той, докато Бен извеждаше Хепи навън. Ноа вече бе събудил Хари и го бе завлякъл до полицейската кола.
Тео погледна към кухнята, видя, че Мишел прави нещо на мивката, издърпа си един стол и го възседна, докато чакаше другият брат Карсън да пристигне.
Мишел бе решила, че трябва да върши нещо, за да отвлече мислите си от Тео. Напълни мивката с гореща вода и сапун, сложи си гумени ръкавици и започна да мие. Баща й вече бе почистил кухнята, но тя отново изми всички повърхности.
Тъкмо си сваляше ръкавиците, когато забеляза едно мазно петно на медния отдушник. Прекара следващия половин час в разглобяване и почистване на всичките му части. Отне й два пъти повече време да го сглоби отново, защото постоянно ходеше да проверява да не би някой клиент да иска нещо от бара.
При едно от излизанията си от кухнята видя Гари Карсън да влиза заедно с двамата си адвокати.
Върна се в кухнята и продължи да търка. После изми гумените си ръкавици — запита се дали това не е признак на вманиаченост — и осъзна, че е по-скоро пренапрегната, отколкото уморена. Реши, че има нужда да направи една дълга, интересна операция. Докато оперираше, изключваше напълно. Не чуваше дори разговорите край себе си, плоските шеги, смеха — не чуваше нищо освен Уили Нелсън, защото той й действаше успокояващо и двамата с Уили оставаха в този непроницаем пашкул, докато тя не направеше и последния шев. Чак тогава се връщаше в света, който я заобикаляше.
— Я се стегни — измърмори си тя.
— Каза ли нещо?
Ноа стоеше на прага. Приближи се до мивката и остави три чаши на плота.
— Не, нищо. Колко е часът?
— Малко след един. Изглеждаш изморена.
Тя издуха един кичур коса над очите си и изсуши ръцете си с кърпа.
— Не съм изморена. Колко още ще се забави Тео, според теб?
— Не много. Искаш ли да те изпратя до вас? Тео ще затвори бара.
Тя поклати глава.
— Ще изчакам.
Ноа тръгна към вратата, после спря и се обърна.
— Мишел?
— Да?
— До понеделник има цяла вечност.
ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
Веднага щом Мънк се върна в мотела, позвъни в Ню Орлиънс.
Обаждането му изтръгна Далас от дълбок сън.
— Какво?
— Изненадите не свършват — каза Мънк.
— Какво е станало?
— Не е само Бюканън, има и агент от ФБР.
— О, боже! Дай ми името му.
— Още не го знам. Чух едни хора да говорят за него, като излизаха от бара.
— И разбра ли какво прави там?
— Не още, но май си говореха за риболов.
— Просто ги дръж под око, аз ще ти се обадя — каза Далас разтревожено.
— А, между другото — продължи Мънк. — Имам и още една информация, която може да ти е от полза.
— Дано да е добра новина.
Мънк разказа за братята Карсън и двамата биячи, които бяха влезли в бара.
— Чух единият да казва на полицая, че не искал да убива Бюканън. Искал само да го нарани. С малко планиране можем да успеем да използваме братята Карсън като жертвени агнета, ако се наложи.
— Добре. Благодаря.
— Удоволствието е изцяло мое — каза Мънк саркастично.
Затвори телефона, нагласи будилника си и затвори очи. Заспа, докато си мислеше за парите.
ДВАДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
За пръв път в живота си Мишел не можеше да заспи и за това бе виновен единствено Тео Бюканън. Той бе виновен за всичко, включително за кризата в Близкия изток. Вече бе доста след полунощ, а тя се лишаваше от сън, защото не можеше да спре да мисли за него.
Въртеше се, наместваше възглавниците си, пак се въртеше и наместваше. Леглото й изглеждаше като пометено от циклон. За да се отърве от натрапливите мисли, тя смени чаршафите и си взе дълъг горещ душ. Пак не й се доспа. Слезе долу и пийна топло мляко — едва го погълна и се запита как може човек да пие млякото топло, след като студено беше далеч по-вкусно.