Мишел се чувстваше виновна, че нито Тео, нито Ноа бяха успели да отидат за риба. Когато сподели това с Тео, той й каза да не се тревожи. Щял да прекара цялата събота в риболов, а и очакването на състезанието било не по-малко приятно от самото събитие. Изброи какво трябва да си вземат в хладилната чанта за състезанието. Държеше да бъде подготвен като истински бойскаут — в никакъв случай не трябва да свършат сандвичите или бирата.
Тъкмо паркира колата й пред къщата, когато Елена Милър спря малката си кола отзад и натисна клаксона, за да привлече вниманието им.
— Доктор Майк — извика тя, като заобиколи колата, — ще помолите ли младия си приятел да внесе този кашон?
— Какво има в него? — попита Мишел.
— Не чухте ли съобщението ми? Обадих се от болницата и се записах на телефонния ви секретар.
— Както виждаш, тъкмо се прибирам вкъщи, Елена.
— Писна ми от вас, лекарите. Задръствате цялото спешно. В тази кутия е пощата ви, която бе разпиляна из цялото отделение — каза тя и размаха ръце. — Започнах с вас. В понеделник е ред на доктор Ландуски.
Мишел представи Тео на ядосаната жена и обясни, че секретарката на спешното се опитва да въведе ред в отделението.
— Не може ли да уредите да ви изпращат медицинските списания в клиниката, доктор Майк? Би било по-лесно и за вас, ако си прибирахте пощата всяка вечер. Твърде много ли искам?
— Не, разбира се — кимна Мишел. Чувстваше се като ученичка. — Защо не остави всичко това в съблекалнята на лекарите? — попита, когато Тео вдигна кашона и тя видя списанията.
Елена затвори вратата след Тео и седна зад волана.
— Защото тъкмо подредих там. Вие, лекарите… — Подкара колата назад и не довърши изречението си.
— Ще се опитам да се поправя — извика Мишел.
Успокоена, жената махна с ръка и подкара колата бързо. Тео последва Мишел в къщата.
— Елена ми напомня на някого — отбеляза той и понесе кашона към библиотеката, където го остави на бюрото. Мишел бутна Тео да се дръпне настрани, за да прегледа какво има в кашона. Имаше няколко списания, пратки от две фармацевтични компании и купчина други писма.
— На кого? — попита тя, като пусна пликовете обратно в кашона. Нямаше нищо, което да изискваше незабавното й внимание.
— Доста е страшна.
— Просто се представи в неподходяща светлина — засмя се Мишел.
— Къде ти е хладилната чанта? — попита Тео.
— В гаража. Но първо трябва да я измия — обясни Мишел и се отправи към стъпалата.
— Ти върви да си вземеш душ, а аз ще се погрижа за чантата. И да не използваш всичката топла вода — извика след нея.
Гостуваше в дома й едва от два дни, а вече й казваше какво да прави. Тя поклати глава и се разсмя. „Хубаво — помисли си. — Това, че е тук, е много, много хубаво“.
ТРИДЕСЕТА ГЛАВА
Дълбокият отекващ гръм събуди Тео. Изтрещя така, сякаш в спалнята му бяха хвърлили пиратка. Леглото наистина се разтресе. Навън бе непрогледно тъмно, но когато обърна глава, Тео видя светкавицата, която разцепи небето.
Бушуваше страховита буря. Опита да заспи отново, но бе прекалено горещо. Климатикът жужеше, но тъй като прозорецът бе леко открехнат, студеният въздух отиваше навън.
Мишел спеше дълбоко, сгушена до него, отпуснала ръка върху корема му. Той внимателно я завъртя по гръб, целуна челото й и се усмихна, когато тя се опита да се претърколи върху него. Хрумна му да я събуди, за да се любят отново, но погледна зелените цифри на електронния часовник и се отказа. Беше три часът. И дума не можеше да става да я събуди. Тя се нуждаеше от сън, той също. Бяха си легнали в десет, но заспаха чак към полунощ.
Ако искаше да прекара съботата в риболов, трябваше да приключи с всичко друго утре. Имаше още една среща с братята Карсън и техните адвокати, за да доуточнят детайлите, а когато свършеше с това, щеше да помогне в клиниката.
Мишел не искаше да пропилее цялата събота в риболов, но размисли, когато Тео й разказа за тайния облог, който бяха сключили с Ноа. Който уловеше повече риба, трябваше да получи от загубилия хиляда долара.
Тя бе възмутена от сумата на облога — как можеше човек да залага толкова много пари, вместо да ги използва за нещо смислено, — но когато Тео й обясни, че не може да се отметне от облога, тя прие положението и заяви, че е твърдо решена да спечели. Похвали се, че има тайна стратегия и обясни, че баща й ще заведе Ноа на любимото си място за риболов, навътре в мочурището, близо до мястото, където живееше Джон-Пол. Но според нея езерото било по-добро място за риболов, защото рибата била в изобилие и много по-доверчива, едва ли не щяла сама да скача в лодката им.