Една кола бе спряла по-нагоре в отбивката край пътя. Нямаше да я види, ако стоповете й не бяха светнали внезапно. Който и да чакаше вътре, бе натиснал с крака си спирачката. След секунда стоповете изгаснаха.
Тео се върна при Мишел.
— Трябва да опитаме да стигнем до твоята лодка. Тя е единственият изход оттук.
— Да тръгваме.
Стигнаха до края на кея, преди да ги забележат. Попаднаха в един лъч светлина, който дойде от прозореца на спалнята. Тео бутна Мишел на земята, обърна се и стреля. Не знаеше дали е уцелил някого или не. Светлината изгасна и се чуха викове.
— Дай ми фенера — каза той задъхано.
Тя го измъкна от колана на дънките си. Той го грабна и протегна ръка настрани. Бутна Мишел отново на земята, опита да я прикрие с тялото си и прошепна:
— Не мърдай. — После светна.
Лъчът улови един от нападателите, който бягаше към тях откъм къщата. Мишел го видя съвсем ясно и ахна от изненада. Позна го и се шокира.
Тео стреля два пъти, преди да бъде принуден да изгаси фенера. Куршумите летяха от всички страни към тях. Тео насочи фенера към другата лодка, светна и видя още един мъж, който седеше в нея и ги чакаше. Приведен ниско, той гледаше през мерника на мощна пушка, когато Тео стреля. Куршумът улучи мотора. Тео стреля отново, но мъжът се хвърли настрани миг преди да скочи във водата.
Тео изгаси фенера, скочи на крака и извика:
— Хайде!
Във въздуха край тях свистяха куршуми и рикошираха от дърветата и кея. Мишел претича през кея, вкопчи се в ниския стълб, за да не падне във водата, и трескаво за развързва лодката на нападателите им. Тео вече бе отвързал нейната лодка, беше скочил вътре и се опитваше да запали мотора.
Мишел най-после се пребори с въжето и избута лодката настрани от кея, доколкото можа. Тео й викаше да побърза. Тя скочи в своята лодка и падна върху Тео, който запали двигателя. Дъжд от куршуми се посипа във водата край тях.
Тео се приведе над Мишел, опитвайки да я предпази, като й пречеше да надигне глава. Насочи лодката на север и рязко натисна лоста за управление. Предницата на лодката се надигна от водата, подскочи леко и се стрелна напред. Един куршум мина точно до ухото му и Тео почти почувства топлината му.
Погледна назад и видя двама мъже с фенери да тичат в задния двор. После единият се хвърли във водата. Тео прецени, че двамата с Мишел имат преднина не повече от трийсет секунди. Седна на пейката и остави Мишел да се надигне.
Веднага щом вдигна глава, Мишел осъзна, че се движат в посока, която ги отдалечаваше от града.
— Трябва да обърнеш — извика тя.
— Не. Много е късно. Ще ни последват. Свети с фенера напред.
Мишел седна между коленете му и насочи лъча на фенера право напред. Това ги спаси от катастрофа. Още няколко секунди и щяха да се разбият в едно изсъхнало дърво, стърчащо от водата. Тео рязко зави наляво, после изправи лодката в правилната посока.
— Слава богу, че си взе фенера — прошепна той.
— Точно пред нас има остър завой — каза му тя. — Забави и завий надясно. Наляво е задънено. — После се хвана за коленете му, за да не политне настрани, обърна се и се надигна да погледне назад. — Още не виждам светлини — каза тя с почти болезнено облекчение. — Може би няма да ни последват. Може би ще ни оставят на мира, след като им се измъкнахме. — Тя се обърна отново напред и той я придърпа плътно до себе си.
— Не мисля, че ще се откажат. Мисля, че едва започват. Видя ли оптичния мерник на онази пушка? Въоръжени са до зъби. Дошли са да ни спипат и няма да се откажат без бой. Трябва да намерим телефон и да повикаме помощ. Покажи ми най-бързия път, по който можем да се върнем в града.
— Реката тук описва нещо като голяма осмица — обясни тя. — Ако беше поел на юг от моя кей, щеше да направиш един широк завой и да стигнеш до „Лебедът“. Трябва да се върнем назад.
— Така ще попаднем на тях.
— Знам — прошепна тя дрезгаво. Не беше крещяла, но гласът й бе пресипнал. — Има поне двайсет по-малки ръкава наоколо. Повечето от тях не водят доникъде — предупреди го. — Някои описват полукръг. Ако нападателите ги знаят, могат да минат по някой от тях и да ни пресрещнат.
Тогава ще намалим и ако видим светлините им, ще свием в някой от ръкавите и ще изчакаме да съмне. Приближаваха нов завой. Сега накъде? — попита той.