Нещо се блъсна в таванското прозорче.
Сеси премигна.
— Сега! — засмя се тя. — Вече съм тук!
Очите й откриха Тимоти.
— Защо си на тавана вместо долу на Завръщането?
— О, Сеси! — избухна той. — Искам да направя нещо, за да ги накарам да ме забележат, да ме направят страхотен като тях, да ме приемат при себе си, и си помислих, че ти можеш…
— Да — прошепна тя. — Я се изправи! А сега си затвори очите и не мисли за нищо, за нищо!
Тимоти се изпъна и пропъди мислите от ума си.
Сеси въздъхна.
— Тимоти? Готов ли си? Напълно ли си подготвен?
Като ръка в ръкавица тя се вмъкна в двете му уши.
— Върви!
— Гледайте всички!
Тимоти вдигна чашата със странно червено вино от особена реколта, за да могат всички да го видят. Лели, чичовци, братовчеди, племеннички и племенници!
И го изпи до дъно.
После махна с ръка на заварената си сестра Лора и привлече вниманието й, за да я накара да замръзне на мястото си.
И изви ръцете на Лора зад гърба й, като й шепнеше. И лекичко я ухапа по шията!
Свещите угаснаха. Вятърът възторжено разтрака керемидите на покрива. Лелите и чичовците ахнаха.
Тимоти се обърна, налапа цяла шепа отровни гъби, глътна ги, плесна се с ръце по хълбоците и започна да тича в кръг.
— Чичо Ейнар! Сега ще полетя!
От горната площадка на стълбището чу вика на майка си:
— Не!
— Да! — Той се хвърли във въздуха и размаха ръце!
По средата на полета крилете му избухнаха. Тимоти падна с писък.
За да се озове в ръцете на чичо Ейнар.
Той бясно започна да се гърчи и от устните му изригна глас.
— Това е Сеси! — извика гласът. — Сеси! Елате да видите! На тавана! — Смях. Тимоти се опита да си затвори устата.
Смях. Ейнар го остави да падне. Момчето се втурна през тълпата, която бързаше нагоре към Сеси. Тимоти с ритник отвори входната врата и…
Виното и отровните гъби се изсипаха в студената есенна нощ.
— Мразя те, Сеси, мразя те!
Тимоти горчиво хлипаше в дълбоките сенки на плевника и удряше с юмруци благоуханното сено. После се отпусна неподвижно. Паякът изпълзя от кибритената кутия в джоба на блузата му, която използваше за скривалище, и се покатери по рамото и шията му до ухото му.
Тимоти потръпна.
— Не, не. Недей!
Лекото докосване на пипалцето до тъпанчето му, малките сигнали за голяма загриженост го накараха да спре да плаче.
Паякът се спусна по бузата му, настани се под носа му и се зае да проучва ноздрите му, като че ли търсеше меланхолията в тях, после тихичко продължи нагоре по носа му, седна и втренчено се загледа в Тимоти. Момчето избухна в смях.
— Махни се, Арах! Махай се!
В отговор паякът се понесе надолу и с шестнадесет изящни движения изпреде зигзагообразните си нишки върху устата на Тимоти, така че от нея се разнасяше само един звук:
— Ммммм!
Тимоти се понадигна и сеното зашумоля.
Мишока беше в джоба на блузата му, приятна топлинка, която докосваше гърдите и сърцето му.
Там бе и Ануба, свита на меко кълбо, и реките на сънищата й изобилстваха от вкусна риба.
Лунната светлина обагряше земята. От голямата Къща се чуваше смях — играеха на „Огледалце, Огледалце“ с едно огромно огледало. Веселбарите ревяха, докато се опитваха да разпознаят онези, чиито отражения никога не бяха се появявали и никога нямаше да се появят на стъклената повърхност.
Тимоти скъса паяжината на Арах върху устните си:
— А сега какво?
Паякът се спусна на пода и забърза към Къщата. Тимоти го хвана и пак го напъха в ухото си.
— Добре. Ще отидем да се забавляваме, въпреки всичко!
И затича. След него бавно затича Мишока и Ануба — бързо. По средата на двора от небето падна зелен брезент и го прикова с копринено крило.
— Чичо!
— Тимоти. — Крилете на Ейнар вдигнаха шум като литаври. Малкият като напръстник Тимоти се озова на Ейнаровото рамо. — Я се развесели, племеннико. За теб всичко е много по-интересно. Нашият свят е мъртъв. Целият е надгробно сив. Животът е най-хубав за онези, които са живи!
От полунощ нататък чичо Ейнар го разнасяше от стая в стая из Къщата и като пееха, двамата свалиха долу хиляди пъти прабабата, увита в египетския си саван, безкрайни ленени бинтове, усукани около крехките й като на археоптерикс кости. Тя стоеше безмълвно, скована като огромен самун нилски хляб, и в очите й проблясваха мъдри пламъци. На закуска я подпряха на дългата маса и й дадоха да си пийне от невероятните вина, за да навлажнят сухите й устни.