В коридорите отекна скърцането и затръшването на полираните капаци.
В Къщата се възцари тишина. В далечината вятърът превали един хълм с последния си товар от малки тъмни полети, кънтящи и бъбрещи.
Разплакан, той се заизкачва по стълбището, стъпало по стъпало.
Глава 10
На запад от Октомври
Четиримата братовчеди Питър, Уилям, Филип и Джак бяха останали след Завръщането, защото над Европа беше увиснал облак от обреченост и меланхолия. В тъмната Къща нямаше място, затова ги напъхаха почти с главата надолу в плевника, който малко по-късно изгоря.
Подобно на повечето от Семейството, те не бяха обикновени.
Малко е да се каже, че повечето спяха денем и нощем се занимаваха със странни неща.
Или пък че едни можеха да четат мисли, а други да яхат мълниите и да се приземяват с листата.
Ако прибавим, че някои не се виждаха в огледала, докато други се появяваха в множество форми и на едно и също огледало, само ще повторим слухове, граничещи с истината.
Тези момчета приличаха на своите чичовци, лели, братовчеди, дядовци и баби като отровни гъби двойници.
Те бяха от всички цветове, които можете да смесите за една безсънна нощ.
Едни бяха млади, други бяха родени по времето, когато Сфинксът бе забил каменните си лапи в пясъчните вълни.
И четиримата бяха влюбени и копнееха за един специален член на семейството.
Сеси.
Сеси. Тя беше причината, истинската причина, основната причина дивите братовчеди да я обикалят и да останат. Защото тя изобилстваше на семена като нар. Тя бе всички сетива на всички живи същества по света. Тя бе всички киностудии, театри и художествени галерии на всички времена.
Помолете я да извади душата ви като болен зъб и да я стрелне в облаците, за да охлади духа ви, и в миг се озовавате в небесната вис.
Помолете я да грабне същата тази душа и да я въплъти в дърво, и когато на другата сутрин се събудите, в зелената ви глава пеят птици.
Помолете я да станете пречистващ дъжд и усещате, че валите върху всичко. Помолете я да станете луната и изведнъж поглеждате надолу, и виждате, че бледата ви светлина придава на изгубените градове цвят на надгробни камъни и нетленни призраци.
Сеси. Кой ви изваждаше душата, призоваваше мъдростта ви и можеше да я прехвърли в животно, растение или минерал — сами назовете отровата си.
Нищо чудно, че братовчедите останаха.
И някъде по залез-слънце преди страховития пожар те се качиха на тавана, за да смутят нейното ложе от египетски пясъци с дъха си.
— Е — със затворени очи и играеща по устните усмивка попита Сеси, — какво ще ви достави удоволствие?
— Аз… — започна Питър.
— Навярно… — запънаха се Уилям и Филип.
— Можеш ли… — заекна Джак.
— Да ви заведа в местната лудница — досети се Сеси, — за да надникнете в шантавите глави на хората, нали?
— Да!
— Готово! Идете да си легнете в плевника. Оттатък, нагоре и — навън!
Душите им изскочиха като тапи от бутилки. Полетяха като птици. Като блестящи игли се стрелнаха в различни смахнати уши.
— О! — радостно извикаха те.
Докато ги нямаше, плевникът изгоря.
В цялото викане и смут, тичането за вода и общата истерия всички забравиха кой е бил в плевника и какво може да правят високо летящите братовчеди и спящата Сеси. Тя беше потънала толкова дълбоко в реките на сънищата си, че не усети нито пламъците, нито ужасния момент, когато стени те паднаха и четирите факли с човешка форма се самоунищожиха. Над земята отекна гръмотевица, разтърси небесата, запрати носените от вятъра същности на братовчедите през крилете на вятърни мелници, докато Сеси не ахна, не се надигна и не нададе писък, който върна братовчедите. В момента на разтърсването и четиримата се бяха намирали в различни отделения в лудницата и бяха надничали в черепите на тамошните обитатели, за да гледат въртопите от конфети с цветовете на безумието, тъмните дъги на кошмара.
— Какво стана? — извика Джак от устата на Сеси.
— Какво! — раздвижи устните й Филип.
— Боже мой — погледна през очите й Уилям.
— Плевникът изгоря — каза Питър. — Изгубени сме!
Измазани със сажди от димящия двор, членовете на Семейството се обърнаха като погребение на пътуващ музикант и смаяно зяпнаха Сеси.
— Сеси? — извика майката. — Има ли някой с теб?
— Аз, Питър! — отвърна от устните й Питър.
— Филип!
— Уилям!