И първата от тези странни изгубени души се намираше в един влак, пътуващ на север през Европа, пътуващ на север към мъглите, към прекрасните напоителни дъждове…
Глава 12
На север с Ориента
Старицата забеляза призрачния пътник в Ориент Експреса, който пътуваше от Венеция през Париж за Кале.
Този пътник явно умираше от някаква ужасна болест.
Той заемаше двадесет и второ купе в трети вагон, беше поръчал да му носят храната и едва по здрач отиде да седне във вагон-ресторанта, заобиколен от изкуствена светлина, звън на кристал и женски смях.
Пътникът с мъчително бавни крачки се приближи и седна на съседната маса до тази жена на достопочтена възраст с гръд като крепост, ведро чело и омекнали от времето очи, пълни с доброта.
До нея имаше черна медицинска чанта и в джоба на мъжкото й сако беше пъхнат термометър.
— О, божичко — промълви госпожица Минерва Холидей.
Тъкмо минаваше метрдотелът. Тя го хвана за лакътя и кимна към отсрещната маса.
— Простете, но закъде пътува онзи нещастен човек?
— За Кале и Лондон, госпожо. Ако даде Бог.
И побърза да се отдалечи.
Минерва Холидей изгуби апетит и се зазяпа в оня скелет, направен от сняг.
Мъжът и приборите пред него изглеждаха едно цяло. Ножовете, вилиците и лъжиците издаваха студен сребрист звън. Той омаяно ги слушаше, сякаш това бе гласът на собствената му душа — музика от друга сфера. Ръцете му лежаха в скута му като самотни кученца и когато влакът се наклони на един дълъг завой, тялото му се олюля и още малко и щеше да се катурне.
В този момент вагонът се изправи и сребърните прибори иззвъняха. Една жена в дъното се засмя.
— Не вярвам! — извика тя.
На което един мъж с още по-шумен смях отвърна:
— Аз също!
Това съвпадение предизвика ужасно топене в призрачния пътник. Съмнителният смях беше пронизал ушите му.
Той видимо се сви. Очите му хлътнаха и човек почти можеше да си представи как от устата му излиза студена пара.
Смаяна, госпожица Минерва Холидей се наведе напред, протегна ръка и се чу да прошепва:
— Аз вярвам!
Резултатът бе мигновен.
Призрачният пътник изправи рамене. Белите му скули възвърнаха цвета си. Очите му заблестяха с възроден огън. Главата му се завъртя и той погледна тази чудесна жена с думи, които изцеряваха.
Силно изчервена, възрастната медицинска сестра с огромната топла гръд потръпна, изправи се и с бързи крачки излезе от вагон-ресторанта.
Няма и пет минути по-късно госпожица Минерва Холидей чу метрдотела да бърза по коридора, да чука по вратите и да шепне. Когато минаваше покрай отворената й врата, той я погледна.
— Случайно да сте…
— Не — каза тя, — не съм лекарка. Но съм медицинска сестра. Да не е онзи старец от вагон-ресторанта?
— Да, да! Моля ви, госпожо, елате!
Бяха отнесли призрачния мъж в купето му.
Госпожица Минерва Холидей надзърна вътре.
Там лежеше странният пътник, затворил сухите си клепачи, с уста — безкръвна рана. Единственият живот в него бе подскачането на главата му от движението на влака.
„Боже мой — помисли си тя, — той е мъртъв!“
— Ще ви повикам, ако имам нужда от вас — каза старицата.
Метрдотелът излезе.
Госпожица Минерва Холидей тихо затвори плъзгащата се врата и се обърна да погледне мъртвеца. Защото определено беше мъртъв. И все пак…
Ала накрая се осмели, протегна ръка и докосна китките, в които течеше ледена вода. И се дръпна като опарена от сух лед. После се наведе и прошепна в лицето на бледия мъж.
— Слушайте ме много внимателно. Много.
В отговор й се стори, че чува едно-единствено изтупкване на ледено сърце.
— Нямам представа как се досетих — продължи тя. — Зная кой сте и от какво сте болен…
Влакът зави. Главата на мъжа люшна така, сякаш вратът му беше счупен.
— Ще ви кажа от какво умирате! — прошепна възрастната медицинска сестра. — Вие страдате от една болест — от хора!
Той отвори широко очи, като че ли го бяха простреляли в сърцето.
— Хората в този влак ви убиват — продължи госпожица Минерва Холидей. — Те са вашето нещастие.
Нещо като дъх се раздвижи зад затворената рана на устата му.
— Дааа… ааа.
Тя хвана китката му и потърси пулс.
— Вие сте от някоя централноевропейска страна, нали? Някъде, където нощите са дълги и когато вятърът духа, хората го слушат? Но сега нещата са се променили и вие сте се опитали да избягате, само че…