Заспал край един храст, той приличаше на мъж под зелен покрив.
— О! — трескаво рече Брунила. — Мъж. В палатка.
Чичо Ейнар се събуди. Палатката се разгърна зад гърба му като голямо зелено ветрило.
— О! — ахна Брунила, търсачката на крави. — Мъж с криле. Да, да, най-сетне. Сеси каза, че ще те прати! Ти си Ейнар, нали?
Беше страхотно да видиш крилат мъж и тя бе горда да се запознае с него. Заговори го и след час вече бяха стари приятели, а след два Брунила съвсем престана да обръща внимание на крилете му.
— Изглеждаш посмачкан — отбеляза тя. — Дясното ти крило е доста зле. По-добре ми позволи да се погрижа за него. И без това няма да можеш да летиш. Сеси каза ли ти, че живея сама с децата си? Аз съм нещо като астроложка, изключително странна и чудата, почти смахната. И, както виждаш, много грозна.
Той заяви, че било тъкмо обратното и че нямал нищо против смахнатите.
Но дали не се бояла от него, попита чичо Ейнар.
— По-точно е да се каже, че ти завиждам — отвърна Брунила. — Може ли? — И с предпазлива завист погали големите му зелени ципести криле. Той потръпна и попрехапа език.
И не му оставаше друго освен да отиде в дома й, където Брунила щеше да намаже с мехлем синините и — о, божичко! — изгарянето между очите му.
— Имаш късмет, че не си ослепял — каза тя. — Как се случи?
— Предизвиках небесата! — отвърна чичо Ейнар и ето че стигнаха във фермата й, без да забележат, че са извървели два километра, тъй като не откъсваха очи един от друг.
Е, денят изтече, после друг. Дойде време, когато чичо Ейнар й благодари на прага и й каза, че трябва да си върви. В края на краищата Сеси искаше той да се запознае с много други подходящи кандидатки в далечната страна преди да реши къде да свие криле и да се засели.
Беше тъмно и чичо Ейнар трябваше да измине много километри до следващата ферма.
— Благодаря ти и сбогом — каза той, разпери криле, понечи да отлети в здрача… и се блъсна право в един клен.
— О! — извика Брунила и се втурна към безжизненото му тяло.
Това реши всичко. Когато след час се свести, той разбра, че никога вече няма да лети нощем. Бе изгубил деликатното си нощно осезание. Крилатата телепатия, която му посочваше стълбовете, дърветата и кабелите на пътя му, ясното зрение и нагласата, които го водеха между скали, кули и борове — всичко беше изчезнало. Нямаше го и далечния глас на Сеси. Онзи удар по лицето му… сините електрически пламъци го бяха лишили от осезание, може би завинаги.
— Как ще се върна в Европа? — жалостиво изпъшка чичо Ейнар. — Ако искам някой ден да отлетя там?
— О — забила очи в пода, рече Брунила Уексли. — На кого му трябва Европа?
И те се ожениха. Церемонията бе кратка, макар и малко объркана, ала свърши добре. Чичо Ейнар стоеше до булката си и си мислеше, че няма да посмее да отлети обратно за Европа денем, единственото време, през което виждаше нормално, защото се боеше да не го видят и застрелят, но това вече нямаше значение, тъй като Брунила беше до него и Европа все по-малко го привличаше.
Нямаше нужда да вижда много добре, за да лети право нагоре или да се спуска. Затова бе съвсем естествено в първата им брачна нощ да вземе Брунила и да я издигне в облаците.
В полунощ един фермер на осем километра от дома им погледна нагоре и видя слабо сияние и пращене.
— Мълнии — заключи той.
Двамата се спуснаха във фермата едва призори с росата.
Бракът прихвана. Тя страшно се гордееше с крилете му и й беше приятно да си мисли, че е единствената жена на света, омъжена за крилат мъж. „Коя друга може да се похвали с такова нещо? — питаше огледалото си Брунила. И отговорът гласеше: — Никоя!“
Чичо Ейнар, от своя страна, откри вълшебна красота, скрита под лицето й, дълбока нежност и разбиране. Внесе някои промени в храненето си, за да се приспособи към нейния начин на мислене, и внимаваше да не събаря с криле порцелановите съдове и да не разлива газениците. Също така промени режима си на сън, тъй като и без това не можеше да лети нощем. Тя на свой ред подреди столовете така, че да са удобни за крилете му, и му говореше неща, които му харесваха.
— Всички живеем в пашкули — каза Брунила. — Аз съм замесена от обикновено тесто. Но някой ден ще разперя криле, не по-малко здрави и красиви от твоите!
— Ти отдавна си ги разперила — отвърна чичо Ейнар.
— Да — трябваше да признае тя. — И зная точно кога се случи това. В гората, когато търсех една крава и открих палатка! — И двамата се засмяха, и в този миг някаква скрита красота я изтегли от грозотата й като меч от ножница.