Ала когато млечната луна се издигна над Илинойс и превърна реките в сметана и пътищата — в платина, Сеси си капна парфюм на шията и тръпнеща и обзета от страх, се изтегна под балдахина на леглото си.
— Да — въздъхна тя. — Аз съм дете от странно семейство и нощем летя като черно хвърчило. Мога да живея в абсолютно всичко — камъче, минзухар или богомолка. Сега!
Вятърът я понесе над поля и морави.
Сеси видя топлите светлини на къщи и ферми, сияещи със здрачни цветове.
Щом не мога да се влюбя лично, помисли си тя, заради своята странност, ще се влюбя чрез някой друг!
Пред една селска къща в свежата нощ тъмнокосо момиче на не повече от деветнадесет години вадеше вода от дълбок каменен кладенец и пееше.
Сеси падна като сухо листо в кладенеца. Отпусна се върху мекия мъх и се вгледа в тъмния хлад. После се превърна в шаваща невидима амеба. След това — в капка вода! Накрая попадна в студена чаша и усети, че се издига към топлите устни на момичето. Разнесе се тих нощен звук на пиене.
Сеси погледна през очите на момичето.
Влезе в тъмнокосата глава и отправи блестящи очи към дланите, които теглеха въжето. Заслуша се през мидените уши, за да чуе света на момичето. Вдиша дъха на вселената му през изящните му ноздри, усети туптенето на сърцето му. Почувства движението на езика му с песента.
Момичето ахна. И се вгледа в нощните поляни.
— Кой е там?
Никакъв отговор.
„Само вятърът“ — прошепна Сеси.
— Само вятърът. — Момичето се засмя, ала потръпна.
Имаше прекрасно тяло, това момиче, с тънки прави кости, скрити под закръглена плът. Мозъкът бе като розова чайна роза, увиснала в мрак, в устата й имаше ябълково вино. Устните решително покриваха снежнобели зъби, веждите се извиваха като лъкове, меката коса нежно се спускаше над млечнобялата шия. Порите на кожата му бяха малки и затворени. Носът се вирна към луната и бузите пламнаха като малки огньове. Тялото заплува леко като перце от движение на движение. Устните сякаш вечно си тананикаха. Животът в това тяло беше като да се грееш пред огнище, да живееш в мъркане на спяща котка, да плискаш топлите нощни води на поток, който тече към морето.
„Да!“ — помисли си Сеси.
— Какво? — сепна се момичето, сякаш я беше чуло.
„Как се казваш?“ — предпазливо попита Сеси.
— Ан Лиъри. — Момичето потрепери. — Защо ли си казах името на глас?
„Ан, Ан — прошепна Сеси. — Ти ще се влюбиш, Ан.“
Сякаш в отговор на думите й, откъм пътя се разнесе мощен рев, тропот и хрущене на колела по чакъл. Появи се открита кола, шофирана от висок мъж, който стискаше волана с яките си ръце и широко се усмихваше.
— Ан!
— Ти ли си, Том?
— Че кой друг? — засмя се той и скочи от колата.
— Не говоря с теб! — Ан се завъртя и ведрото в ръцете й се разплиска.
„Не!“ — извика Сеси.
Ан се вцепени. И погледна към хълмовете и първите звезди. И зяпна Том. Сеси я накара да пусне ведрото.
— Виж какво направи!
Том се втурна към нея.
— Виж какво направих заради теб!
Той засмяно избърса обувките й с носната си кърпичка.
— Махай се! — Момичето се опита да го ритне, но Том отново се засмя и като го гледаше от километри разстояние, Сеси видя заоблеността на главата му, големината на черепа му, разширените му ноздри, блясъка на очите му, широчината на раменете му и силата на ръцете му, които изящно работеха с кърпичката. Докато надзърташе от тайния таван на тази прелестна главица, тя дръпна една скрита медна вентрилоквистка струна и красивите устни се разтвориха. — Благодаря ти!
— О, значи все пак си била възпитана? — Мирисът на кожа от дланите му и на откритата кола от дрехите му нахлуха в нежните ноздри и Сеси, някъде много далеч над нощните морави и есенните поля, се размърда от някакъв сън в леглото си.
— Не и за теб, не! — отсече Ан.
„Шт, я по-нежно“ — скара й се Сеси и повдигна пръстите на момичето към главата на Том. Ан рязко отдръпна ръка.
— Полудявам!
— Виждам. — Той кимна и се усмихна, ала явно беше озадачен. — Щеше да ме погалиш, нали?
— Не зная. О, върви си! — Бузите й поруменяха като алени въгленчета.
— Бягай! Не те спирам. — Том се изправи. — Промени ли решението си? Ще дойдеш ли тази вечер с мен на танци?
— Не!
„Да! — извика Сеси. — Никога не съм танцувала. Никога не съм носила дълга рокля, цялата шумоляща. Искам да танцувам до зори. Нямам представа какво е да си в жена и да танцуваш — татко и майка не ми позволяват. В кучета, котки, скакалци, листа, по едно или друго време съм познавала всичко на света, но никога жена напролет, никога в такава нощ. О, моля те — трябва да танцуваме!“