И също така уталожи гнева на тълпата и тя се отдръпна, и като шляпаше из водата, се разпръсна по домовете си, оставяйки бурята да измие фасадата на празната черупка само с една голяма камина и комин, издигнал гърлото си право нагоре, където чудодейно висяха жалки останки, поддържани от няколко греди и един спящ дъх.
Там лежеше Сеси и тихо усмихната на хаоса, посочваше на хилядите членове на Семейството накъде да летят и вървят, да се носят с вятъра, да се оставят земята да ги привлича, да са листа, паяжини, отпечатък от конско копито, усмивка без устни, зъб без уста, козина без кости, саван от утринна мъгла, невидими души от коминни гърла, само внимавай и слушай, върви, върви на изток, върви на запад, крий се в дърветата, спи в тревата, яхни чучулигите, тичай с кучетата, накарай котките да се погрижат за теб, спотаи се във ведро от кладенец, огъвай селските легла и възглавници без отпечатък от тяло и глава, буди се призори с колибритата, живей при нощните пчели, слушай, слушай внимателно!
Дъждът доизми овъглената обвивка, спря и останаха само стелещ се дим и половин Къща с половин сърце, половин бял дроб и Сеси, компас на техните сънища, завинаги диспечер на далечните им местоназначения.
Отидоха си всички, понесоха се в поток от сънища към далечни селца, гори и ферми, и заедно с тях — майката и бащата във виелица от шепот и молитви, като викаха сбогом и обещаваха някой ден да се завърнат, за да потърсят своя изоставен син. Сбогом, сбогом, о, да, сбогом, казваха заглъхващите им гласове. Сетне се възцари тишина, освен Сеси, която продължаваше меланхоличното сбогуване.
И Тимоти усещаше и сълзливо разбираше всичко това.
Той спря под едно дърво на километър и половина от Къщата — сега тя сияеше от искри и димът над нея скриваше небето и луната. В този момент по пътя мина някаква таратайка и фермерът, който седеше зад волана, погледна далечното сияние и детето, кимна към горящата Къща и попита:
— Какво става там?
— Де да знаех — отвърна Тимоти.
— Какво носиш, малкия?
И намръщено погледна продълговатия вързоп под мишницата му.
— Събирам ги — рече момчето. — Стари вестници. Комикси. Стари списания. Някои от много отдавна. Боклуци. — Вързопът под мишницата му прошумоля на нощния вятър. — Боклуци, обаче…
— И аз бях същият — засмя се фермерът. — Ама вече не съм. Искаш ли да се повозиш?
Тимоти кимна и погледна за последно към Къщата, и видя искрите, които се стрелкаха в небето като светулки.
— Качвай се.
И потеглиха.
Глава 22
Онази, която помни
Много дни и седмици мястото над града пустееше. Когато започнаха дъждовете и удряха мълнии, от овъглените развалини сегиз-тогиз се издигаха едва забележими валма дим и се стелеха над останките, хлътнали в пълната с натрошени бутилки изба, и над черните скелети на таванските греди, рухнали отгоре, за да скрият погребаните вина. Когато нямаше дим, над руините се носеха облаци прах и в тях проблясваха и изчезваха спомени за Къщата.
Един ден по пътя се появи младеж, сякаш излизаше от някакъв сън или от тихите вълни на спокойно море, за да се озове пред изоставената Къща, като че ли едновременно знаеше и не знаеше какво е имало някога в нея.
Вятърът въпросително прошумоля в голите клони на дърветата.
Той внимателно се заслуша и отговори:
— Том — каза младежът. — Том беше, нали? Познаваш ли ме? Помниш ли ме?
Клоните се разлюляха утвърдително.
— Тук ли си сега? — попита той.
„Почти — разнесе се шепот. — Да. Не.“
Сенките се раздвижиха.
Вратата на Къщата проскърца и бавно се отвори. Младежът се приближи до стълбището.
Вятърът протяжно зави в големия комин.
— Ако вляза и почакам, какво тогава? — загледан в огромната фасада на безмълвната Къща, попита той.
Вратата се разклати на пантите си. Няколкото останали прозореца тихо се раздрънкаха и отразиха първите звезди.
Младежът чу, ала не чу шепота край ушите си.
„Влез. Почакай.“
Той стъпи върху първото стъпало и се поколеба.
Гредите на Къщата се отдръпнаха, сякаш за да го привлекат.
Още една крачка.
— Не зная. Какво? Какво търся ли?
Тишина. Къщата чакаше. Вятърът чакаше в дърветата.
— Ан? Ти ли си? Не, нея отдавна я няма. Но имаше друга. Почти зная името й. Какво?…