Глава 9
Завръщане у дома
— Идат — легнала в праха на Високия таван, каза Сеси.
— Къде са? — извика до прозореца Тимоти, като любопитно надничаше навън.
— Някои са над Европа, други — над Азия, едни са над Островите, други — над Южна Америка! — със затворени очи отвърна Сеси. Дългите й кафяви мигли потрепваха, устните й се разтваряха, за да прошепват думите.
Тимоти се приближи по голите дъски и купчините папируси.
— Кои са?
— Чичо Ейнар и чичо Фрай, братовчедът Уилям, виждам Фрулда, Хелгар и леля Моргиана, братовчедката Вивиан, виждам и чичо Йохан! Бързо се движат!
— Горе в небето ли са? — извика Тимоти и светлите му очи проблеснаха. Изправен до леглото, той не изглеждаше на повече от своите десет години. Вятърът навън духаше и в мрачната Къща проникваше само лунната светлина.
— Идват по въздух и по земя, по най-различни начини — каза спящата Сеси. Тя лежеше неподвижно и се вглеждаше в себе си, за да обяснява какво вижда. — Виждам нещо като вълк да гази през бродовете на тъмна река точно над един водопад. Лунните лъчи пламтят по козината му. Виждам кленови листа да се реят високо в небето. Виждам да лети мъничък прилеп. Виждам много зверове да тичат под дърветата в гората и да скачат по високите клони, и всички идват насам!
— Навреме ли ще пристигнат? — Паякът на ревера на Тимоти се разлюля като черно махало и развълнувано затанцува. Той се наведе над сестра си. — За Завръщането?
— Да, да, Тимоти! — Сеси се вдърви. — Върви си! Остави ме да пътувам по местата, които обичам!
— Благодаря! — Той изтича по коридора до стаята си, за да си оправи леглото. Беше се събудил по залез-слънце и когато бяха изгрели първите звезди, бе отишъл да даде воля на вълнението си при Сеси.
Докато си миеше лицето, паякът увисна на сребристо ласо, прехвърлено през тънката му шия.
— Само си помисли, Арах, утре вечер! Нощта на Вси светии!
Тимоти вдигна лице към огледалото, единственото огледало в Къщата, отстъпка на майка му пред неговата „болест“. О, само да не беше толкова нещастен! Той отвори уста и погледна отвратителните зъби, които му бе дала природата. Царевични зърна, кръгли, меки и светли! Ами кучешките му зъби? Тъпи кремъци!
Сумракът се сгъсти. Изтощен, Тимоти запали свещ. През изтеклата седмица всички членове на малкото Семейство бяха живели като в някогашните си родини — денем спяха и се събуждаха по залез-слънце, за да побързат с приготовленията.
— О, Арах, Арах, само да можех наистина да спя през деня като останалите!
Той взе свещта. О, защо нямаше зъби като стомана, като гвоздеи! Или ум, който волно да се носи, като на Сеси, сънуваща сред своите египетски пясъци! Но не, него дори го бе страх от тъмното! И спеше в легло! А не в полираните ковчези долу! Нищо чудно, че Семейството го избягваше като попски син! Ех, защо на раменете му не поникнеха криле! Тимоти разголи гърба си и погледна. Нямаше криле. Нямаше да лети!
Долу шумолеше черен креп, който се надигаше във всички коридори, по всички тавани, на всяка врата. Миризмата на горящи черни свещи се виеше нагоре по стълбището, гласовете на майката и бащата кънтяха от избата.
— О, Арах, дали ще ми позволят да участвам, наистина да участвам в празника? — попита Тимоти. Паякът се завъртя на края на копринената си нишка. — А не само да нося отровни гъби и паяжини, да провесвам креп и да дълбая тикви. Искам да тичам, да скачам, да викам, да се смея, да лудувам, да участвам в празника. Да!?
В отговор Арах изпреде паяжина на огледалото с една дума в средата: „Не!“
Долу единствената котка в Къщата беше като побъркана, единственият мишок в цепнатините на вибриращата стена с нервни звуци повтаряше едно и също: „Завръщането!“
Тимоти пак се качи при Сеси. Тя спеше дълбоко.
— Къде си сега, Сеси? — прошепна той. — В небето ли си? Или на земята?
— Скоро — промълви тя.
— Скоро — грейна Тимоти. — Вси светии! Скоро!
Заотстъпва заднишком, като се взираше в сенките на странни птици и увиснали с главата надолу животни по лицето й.
Вдиша усойния мирис на пръст, който излизаше през отворената врата на избата.
— Татко?
— Тук съм! — извика бащата. — При двойния!
Тимоти се поколеба достатъчно, за да зърне хиляди сенки по таваните, обещания за появи, сетне се затича надолу по стълбището.
Бащата престана да лъска дългия ковчег и направи знак с палец нагоре.