Илиана знае много добре това. Проверила го е в десетки състезания. Защо се остави да чуе не мене, която й го повтарях, а други, които й казваха, че сега, разбира се, на нея ще й е по-леко. Как не! Шампионка! Съдийките само като я видят, и имат поне три десети отгоре. Достатъчно е да не греши. Защо винаги такива съвети се чуват повече? Дали Илиана не искаше да провери да не би наистина да съм някоя фанатичка, която напразно изисква толкова много? Може би искаше да провери дали може и с по-малко труд в крайна сметка. Не зная. Може би е била уморена, може да й е омръзнало това напрежение. Може би наистина е повярвала, че накрая, като понатнсне педала, ще навакса. Последните два месеца наистина се мобилизира страшно и реши да доказва, но тук дойде една травма, която Илиана смята просто за нелепа случайност, а в същност подобни травми са си чиста закономерност, идват като правило от неравномерната тренировка, от наваксването.
Ето я Илиана на първия сериозен международен турнир през новата година, годината на световното първенство, и трябваше да види, че съдийките не ахнаха. Вярно, точно нея и Лили извикаха за интервю по телевизията, точно за тях казаха „героините от Амстердам“, но героините трябваше да се изправят и да защищават името си. Никой не беше приготвил тези три десетки отгоре. Победителка — Даниела Бошанска.
След нея се наредиха нашите три така — Раленкова, Раева Игнатова. Ето, че Ани излизаше за пръв път в пряк двубой с тях и ги победи на неутрален терен. Чехословашките журналисти писаха, че безкрайно се радват с радостта на Бошанска, но това ли е реалното класиране… За мене не беше изненада. Даниела Бошанска бе силна гимнастичка, игра у дома, без да греши. Не бях и очаквала друго, освен да бъде първа, когато играе в Прага силно. Мене ме изненада това, че съдииките дадоха път на Анелия на едно състезание, на което се бяха явили шампионката и вицешампионката на Европа.
Защо се бях разтревожила за Илиана, а за Лили не? Та тя игра по-лошо и от Илиана! Не, не че не се разтревожих, но не бях изненадана. Лили ми поднесе този шок преди един месец на първото контролно в София. Тя първа ме накара да се огледам и да видя, че и аз нещо съм се променила и имам нужда от стягане.
На това първо контролно моите колежки не ми спестиха ни една забележка. От всичко най-много се повтаряше това — безобразие отпуснатите крака на Лили. Прибрах се в ужасно настроение. А Людмил Коцев непрекъснато я хвалеше. „Не можеш да си представиш как работи Игнатова.“ Вече си представях и как работи Игнатова, и как работи Коцев, и как минават тези часове по класика. Постепенно ядът към хореографа утихна и се насочи към мене самата. Защо трябва да си представям как работят? Та преди следях тези часове отблизо и знаех точно как върви всичко, и се намесвах навреме, и изисквах дисциплина от двете страни, и поставях точно и ясно задачите. Спомних си изведнъж, че на някои свои тренировки дори не си събличам палтото. Някъде ме викат, някъде ме чакат, ту награждаване, ту интервю някакво. Дали пък не ме е хванала мене звездната болест, та не си гледам работата както трябва? Цяла нощ не спах след това контролно. На другия ден се появих в залата, с едно решение — край на интервюта, на снимки, на чествувания. Никакви изключения. Така че Лили ме беше стреснала по-рано. Сега Илиана…
Вечерта между двата дни на този турнир в Прага се изненадах, като видях в коридора Даля Куткайте да повтаря някои от елементите в композициите на Игнатова. Докато не ги е забравила — да ги научи. После ги видях в Мюнхен, вече шлифовани. Казвам й на Лили: „Можеш да бъдеш доволна, Даля Куткайте най-много тебе е харесала, вече се опитва да те имитира“. Лили никак не е доволна. Сърдита е на това четвърто място, та не може да гледа. Илиана е сърдита на себе си. Анелия не смее да се зарадва. Такова едно настроение в Прага…
За Хамбург заминах с Анелия Раленкова и Диляна Георгиева. Ето това бе турнир, на който се почувствувах истински щастлива. Беше изключително състезание. Анелия направо взриви залата. Онова малкото, Дилянчето, като че допълваше канонадата. Започна с грешки. Изглежда се беше притеснила, че сега от нея ще очакват повече, разхвърчаха се бухалките, но после се окопити и като че да навакса за грешките, се хвърли в това чудесно партньорство, което двете вече имаха. Още като се съобщаваше, че излиза българка, и залата гръмваше. Тук вече нямаше уред, който да не се коментира от специалистките като ново откритие, като много интересно решение, като чудесно намерена музика, композиция, хореография. Всичко бе дозирано. Струваше ми се, че само Анелия не бе дозирана. Оказа се, че това момиче може да изненада и мене, въпреки че си мислех, че никой не я познава по-добре. Така, както игра в Хамбург, не ми се беше случвало да я видя на никоя тренировка.