„Ако не ме е страх от височината, бих останала тук по-голямата част от годината — казва често Нешка. — Така ми е добре на Белмекен.“ Не може да определи откъде идва това усещане за „добре“. От всичко. От добротата, от грижите, от топлотата. И ето тези хора, които стоят с Нешка колкото е необходимо в залата, в кухнята, за да могат след това да се вълнуват от победите на нейните момичета, са съвсем сериозно обезпокоени от ябълката и киселото мляко. Ще вземе да се разболее. Носят ту някоя пържола, ту палачинки, настояват да си хапне, да остави тези диети — то може ли толкова работа с глад. После жалят момичетата. Писала — за децата банани, а на големите не, защото били с няколко грама отгоре. Че то може ли така! И те са си деца, като ги погледнеш, сигурно им се яде. И жените тайно слагат повече банани по масите. Това са единствените хора, белмекенците, на които Нешка не се сърди, че й нарушават режима…
Кое е водещото у успелия треньор? Знанието, умението, опитът, последователността, характерът, търпението, талантът, безкомпромисността? Всичко! Наблюдавам тренировките на Нешка Робева. Решавам, че трябва не да ги виждам от време на време, а да проследя един цикъл всекидневно, да разбера всичко в този процес, защото когато става дума за причините, наброявам няколко и все пак не мога да разбера как не може да се намери още една треньорка у нас, в света, в този момент, която сериозно да й се противопостави.
През това време Раленкова работи тихо в един ъгъл. Работи, както само тя умее. Упорито, методично и вдъхновено. Как успява да ги съчетае, тя си знае, но в тези дни се е появило и нещо ново — Ани непрекъснато попада на истински находки.
Колкото и да е погълната от другите, Нешка вижда почти всичко, което става по ъглите на залата. Лили притичва непрекъснато да покаже някой елемент, доволна от едно „добре“. Илиана тренира в най-отдалечения край на залата. Нещастна, отхвърлена, забравена. Така поне й се струва на Илиана, свикнала да бъде център на вниманието, неможеща да понесе, когато не е.
— Е, Нешка сега, разбира се, има много състезателки. Все й е едно коя ще става шампионка, стига да е българка…
Казва го с надеждата, че ще й възразя, ще жажа: „Как можеш да си помислиш? Нешка винаги ще иска ти да си първа“. Разбира се, не мога да й кажа такова нещо. И двете знаем много добре принципа на Нешка — максимална, шампионска подготовка на всички. За правата си да се борят на състезанието. Тук тя се бори достатъчно много за всяка от тях. Държи ги като малки деца, когато трябва да скачат, за да преодолеят страха и да заучат точно, правилно техниката, държи ги по два часа, докато видят една грешка, докато го направят както трябва. Така е за всеки детайл. Държи ги на кантара, за да знаят, че няма почивен ден и за тази грижа. Тук тя прави всичко за всяка, за да бъде супергимнастичка, за да стигне всяка своя максимум. Там, на състезанието, да си доказват предимствата. Понеже вече знае, че може да избухва, да се кара, да наказва, но в момента — не издържа на по-продължително наказание за никоя от тях. Понеже премисли всички възможни варианти, за да спаси своите момичета от звездната болест, и не можа да измисли нищо друго, освен да ги накара да усетят конкуренцията вътре в страната си, преди да са я усетили отвън, защото няма дълго да се примирят с невероятните успехи на българките другите претендентки за титли и медали.
Това е простата формула — шампионска подготовка за пет, а не за три, та да могат тези три да не се отпускат… Освен тези пет — още две плътно до тях — Мариела Спасова и Илиана Илиева. Освен тези седем — още десет деца, които взима вече на втори лагер. Наистина невероятна трудоспособност.
Получиха много момичетата за големите си успехи. И правителствени награди, и на грижи и внимание от всички страни се радват, а когато питам Нешка, кой е бил върховният момент на радостта след победата, си спомня как след първенството в Мюнхен, като тръгнала по „Жданов“ да търси престилки за детската градина на Аглика, чула двама работници с памуклийки да си говорят за Илиана, за Лили. Отначало помислила, че за дъщерите си говорят, после, като чула името и на Анелия, страшно се зарадвала. Двамата работници, вече възрастни мъже, си припомняли някои моменти от световното първенство, спорели кое точно е било най-силното изпълнение.