Сферите им се сляха. Стояха един срещу друг и се гледаха с любов в очите. Две деца, които се обичаха.
Бавно повдигнаха ръце. Аниор сложи дланите си на кръста му, а Боар загреба с пръстите си косата му. Приближиха се, докато телата им се залепиха и устните им се докоснаха. Разпаднаха се в безброй частици и се сляха в пълно блаженство …
Чу се силното изпукване и в голямата сфера нямаше вече теори. Една сияйна светлина, излъчваща лъчи във всички цветове, се издигна бавно нагоре. Сферата се разпука и изчезна.
А светлината се премести на по-горното ниво, където я чакаха две посестрими. Те се наредиха като върхове на равностранен триъгълник и между тях се образуваха светлинни коридори. Боар се свърза с Кадор, Нериф с Веова и Сатара с Аниор. Това ново същество започна да се завърта около собствената си ос с бясна скорост и се понесе натам, откъдето бе дошло. Неговите съставни части бяха щастливи в свързаността си, докато отново дойде времето да се разделят.
ЕПИЛОГ
Седнал на малката полянка в гората на Аниор, Тимон се облегна на дебелия дъб и отправи поглед към белия бор до него. Стройното дърво почти беше стигнало височината на двамата си широколистни събратя и короните им се преплитаха. Усещаше хубавия му аромат. Това беше дървото на Аниор. Здраво, с дълбоки корени, нищо не можеше да го повали. Букът, дъбът и борът образуваха триъгълник. Между тях растеше хубав и мек мъх.
Стана и се облегна на напуканата кора на бора. Вдишваше миризмата на смолата, която се бе стекла като засъхнали сълзи по ствола му. И тогава имаше чувството, че не прегръща дървото, а Аниор и усеща вкуса на устните му. Лек трепет мина през ствола и се предаде и на него. Би стоял така вечно, притиснат до това дърво. Копнежът към Аниор го завладя с все сила. Но не можеше да му се отдаде, трябваше да се погрижи за царството си.
Въздъхвайки тъжно, Тимон се върна в централата.