Та нея нощ очите на всички бяха вперени в тях… Както вече казах, Кенан, с високия си ръст, със сините си очи, придаващи на лицето му приятна уникалност, с невероятното си поведение приличаше на драматичен актьор на премиерата си, тоест на изпълнител на главната любовна роля… Гледката бе и приятна, но и някак смешна… Гостите бяха пожелали, бяха помолили принцесата да го накара да посвири на цигулка. Естествено, веднага прие… Никога не ще забравя как свири нея нощ тоя безсрамник… Точно нея нощ повярвах на хората, твърдящи, че „изкуството не е нищо друго, освен любов“… Беше влязъл в една съседна тъмна стая… През прозореца нахлуваше лунна светлина и осветяваше лицето и тялото му от една страна… Изсвири неща, които като че нямаха връзка с този свят… Накратко, голям човек на изкуството… Съпругата му малко си пада многознайка… Изобщо не предпочита например музика алатурка… Една вечер изпълнил за нея приспивна песен в стил алатурка… Принцесата направо полудяла… Според мълвата горката жена два месеца заспивала с тази приспивна песен.
Ведат продължаваше разказа си с подробности за тяхната любов.
За да не издаде своето вълнение и своята печал, Ламия, докато слушаше тая история, не смееше дъх да си поеме и с неясна тъга си мислеше: „Лошо стана, че Ведат бей ми разказа такива неща… И сега трудно се сдържам… А като остана насаме, кой знае колко ще страдам… Пак ще ме връхлети безсънието… Два месеца значи я приспивал с моята приспивна песен…“
Същата нощ обаче с изненада установи, че не страда по-силно, че печалното настроение не надхвърли леката и неясна тъга, която бе изпитала през деня.
На другия ден, забелязвайки, че сърцето й е съвсем спокойно, си каза: „Защо ли не страдах толкова силно?… Нима не го обичам както преди?… От това измъкване няма… Ще го обичам, знам, ще остана вярна на тази любов до смъртта си… Изглежда, съм попривикнала с болката… И по тази причина не страдам толкова силно… Човек свиква с всичко… Така е по-добре, естествено…“
XXI
Нея година зимата беше люта. Кютахия седмици наред не бе виждала слънце, улиците бяха станали непроходими от снега и калта. Доктор Ведат се отбиваше всеки ден у Кемал бей, в дома си се прибираше след полунощ. Възрастният майор повтаряше едно и също. Пристигнеше ли Ведат, казваше: „Влез, господарю-слънце… Дойдеш ли, вкъщи сякаш изгрява слънцето.“ И действително беше така. Благодарение на неговата ведрост, духовитост и забавен хумор изобщо не се усети как мина зимата.
Ведат се държеше с децата като дете, с възрастните като възрастен. С часове играеше на снежни топки в градината с Макбуле, слагаше Мебруре на раменете си и тичаше с нея из софата, понякога дори помагаше на леля Емине в кухнята.
Веднъж, прегръщайки леля Емине, й бе казал: „Изгарям по теб, лелче!“ А възрастната жена, неразбираща от задявки, се бе разкрещяла: „Леле, божке, отиде ми честта!… В тая къща за мен сигурност няма… Не мога да остана тук!“
Вечер седяха с майора на дивана до печката и с часове играеха на дама, на табла, на скамбил.
Един ден Ведат не се появи никакъв, два пъти пращаха човек до дома му, узнаха, че същия ден отишъл да се срещне със свой приятел — чиновник, пристигнал от Истанбул.
Вечерта, преди да си легнат, пак се отби у тях. Изглеждаше неимоверно весел и доволен. След като съблече побелялото си от снега палто, измъкна от джоба си смачкан плик и победоносно го размаха в ръката си.
— Да живее свободата! — извика той. — Връщам се в Истанбул…
Радостната вест внезапно оказа ледено и болезнено въздействие. Майорът, изпълнен със съмнения, каза: „Недей, за бога… Недей, душко… Лъжеш!“ А Макбуле заудря с ръце по коленете си, надавайки крясъци и писъци. Ведат се разсмя високо.
— Ех, че егоистични хора, Господи. Готови са да остана заточен тук с години заради собственото си удоволствие!…
Усмихвайки се, майорът промени смисъла на думите си:
— Не, не заради това… Стана някак внезапно и… От кого го научи?
За да сгрее почервенялото си от студа лице, Ведат открехна вратичката на печката и продължи:
— От влиятелен колега… Все пак не е съвсем сигурно… Не гледайте, че ви го съобщих така категорично… Известно е, че обичам да преувеличавам… Направили са постъпки за мен пред министъра на вътрешните работи… И той най-сериозно обещал, че ще се заеме със случая… Засега толкоз…