— Не.
— Бих искал да те изпратя там. Те държат трупа на Хари Станфорд, а полицията отказва да го освободи. Искам ти да уредиш нещата.
— Добре.
— Има ли някакъв начин да вземеш днешния самолет и да…
— Добре. Ще го направя.
— Благодаря ти. Много съм ти задължен.
По време на редовния полет на Еър Франс Париж — Корсика Стив Слоун четеше туристически указател за острова. Научи, че Корсика е с предимно планински релеф, че главният пристанищен град е Аячо — родното място на Наполеон Бонапарт. Указателят изобилстваше с интересни статистически данни, ала Стив изобщо не очакваше да види такива красоти. С приближаването на самолета към Корсика той видя далеч под себе си висока масивна стена от бял камък, сходна с белите скали в Дувър. Дъхът му направо секна при тази гледка.
Самолетът се приземи в Аячо. Стив нае такси до улица „Наполеон“ — главната улица, която се простира от площад „Дьо Гол“ на север до железопътната гара. Предварително уреди специален самолет да има готовност да транспортира трупа на Хари Станфорд до Париж, откъдето ковчегът щеше да бъде прехвърлен с друг самолет в Бостън. Оставаше единствено да получи разрешение за пренасяне на трупа.
Стив каза на таксиметровия шофьор да го остави пред Префектурата. Качи се на първия етаж и влезе в приемната за посетители. Зад бюрото седеше униформен сержант:
— Добър ден. С какво мога да ви бъда полезен?
— Кой е дежурният офицер?
— Капитан Дюрер.
— Бих искал да се срещна с него, моля.
— И във връзка с какво се касае предметът на вашето искане? — Сержантът беше направо горд от своя английски.
Стив извади визитна картичка:
— Аз съм адвокатът на Хари Станфорд. Дошъл съм да взема трупа и да го прехвърля в Щатите.
Сержантът се намръщи.
— Изчакайте, ако обичате.
Вмъкна се в кабинета на капитан Дюрер и внимателно затвори вратата зад себе си. Кабинетът беше претъпкан — гъмжеше от телевизионни и вестникарски репортери от цял свят. Сякаш всички говореха едновременно:
— Капитане, защо е бил навън в бурята, когато…?
— Как е могъл да падне от яхта посред…?
— Да сте открили нещо подозрително по случая?
— Направихте ли аутопсия?
— Кой друг е бил на яхтата заедно с…?
— Моля ви, господа. — Капитан Дюрер вдигна ръка. — Моля ви, господа. Много ви моля. — Огледа репортерите около себе си — те жадно поглъщаха всяка негова дума — и усети как го обхваща живо въодушевление. Бе мечтал за такива моменти. „Ако се справя добре с положението, това означава голямо повишение и…“
Сержантът прекъсна мислите му:
— Капитане… — Той прошепна нещо на ухото на Дюрер и му подаде визитната картичка на Стив Слоун.
Капитан Дюрер я огледа и се намръщи:
— Не мога да го приема сега — отсече сопнато той. — Кажете му да дойде утре в десет часа.
— Слушам, господине.
Капитан Дюрер изгледа замислено гърба на сержанта. Нямаше намерение да позволи на никого да му отнема мига на славата. Усмихна се на репортерите:
— Та какво значи ме попитахте…?
Отвън в приемната сержантът вече обясняваше на Слоун:
— Съжалявам, но капитан Дюрер е много зает в настоящия момент. Би искал да се явите тук утре сутринта в десет часа.
Стив Слоун го погледна смаяно:
— Утре сутринта? Това е абсурдно… Не желая да чакам толкова дълго.
— Вие си решавате, господине — сви рамене сержантът.
Стив навъси чело.
— Е, добре. Нямам хотелска резервация. Ще ми препоръчате ли някой хотел?
— Ами да. С удоволствие бих ви препоръчал хотел „Коломба“, булевард „Париж“ 8.
Стив се поколеба:
— Няма ли все пак някакъв начин да…? — поколеба се Стив.
— Десет часа утре сутринта.
Стив излезе от стаята.
В кабинета капитан Дюрер с удоволствие се справяше с атаката от въпроси:
Един телевизионен репортер попита:
— Откъде сте сигурни, че е било злополука?
Дюрер погледна право към обектива на камерата:
— За щастие имаме свидетел на това ужасно произшествие. Каютата на господин Станфорд има открита тераса. По всичко личи, че към тази тераса от ръката му са изхвръкнали някакви важни документи и той се е втурнал да ги улови. Протегнал ръце, загубил равновесие и паднал във водата. Неговият телохранител видял случилото се и веднага подал сигнал за помощ. Яхтата спряла и успели да измъкнат тялото.