— Нека първо спрем на Елба.
— Дадено. Доволен ли сте от всичко останало?
— Да — кимна Станфорд. — Да, доволен съм.
Отново се почувства възбуден. Върна се в каютата при София.
Пристигнаха на Елба следващия ден следобед и пуснаха котва в Портоферайо.
При навлизането на Боинг 727 във въздушното пространство на Северна Америка пилотът се свърза със земния контролен пункт:
— Ню Йорк Център, тук е Боинг осем девет пет, излетял по трасе две шест нула и пристигащ по трасе две четири нула.
От нюйоркската централа се чу глас:
— Прието, имате линия по писта едно две хиляди директно до летище „Кенеди“. Полоса едно две седем точка четири.
От дъното на самолета се чу дебело ръмжене.
— Кротко, Принц. Точно така, момчето ми. Хайде сега да ти сложим този предпазен колан тук.
Боингът се приземи. Посрещнаха го четирима мъже, застанали на разстояние един от друг така, че да държат под око слизащите пътници. Останаха да чакат около половин час. Единственият пътник, който се появи, беше бяла немска овчарка.
Портоферайо е главният търговски център на Елба. По улиците гъмжи от елегантни, изискани магазини, а зад пристанището се издигат сгради от осемнадесети век, скътани под каменистата средновековна цитадела, построена от дука на Флоренция.
Хари Станфорд бе посещавал острова многократно и колкото и да беше странно, тук се чувстваше като у дома си. На това място е бил заточен Наполеон Бонапарт.
— Ще разгледаме къщата на Наполеон — каза той на София. — Ще се срещнем там. — И добави към Дмитри. — Откарай я във Вила Мулини.
— Да, господине.
Станфорд проследи как Дмитри и София се отдалечиха. Погледна часовника си. Времето течеше. Неговият самолет трябва вече да е кацнал на „Кенеди“. Щом разберат, че не е в самолета, преследването ще започне отново. „Ще им отнеме известно време, за да уловят пак следата“, помисли Станфорд. Дотогава всичко ще бъде уредено.
Влезе в една телефонна кабина на края на пристанището.
— Бих искал да разговарям с Лондон — съобщи Станфорд на телефонистката в централата. — Баркли Банк. Едно седем едно…
Половин час по-късно той придружи София обратно на пристанището.
— Ти се качи на борда — подкани я Станфорд, — аз имам още един телефонен разговор.
Тя го наблюдаваше как крачи към телефонната кабина. „Защо ли не ползва телефоните на яхтата?“, почуди се София.
Вътре в телефонната кабина Хари Станфорд казваше:
— Сумитомо Банк в Токио…
Петнадесет минути по-късно, върнал се на яхтата, той беше бесен.
— Тук ли ще останем на котва през нощта? — попита капитан Вакаро.
— Да — сопна се Станфорд. — Не! Тръгваме за Сардиния. Веднага!
Коста Смералда в Сардиния е едно от най-прелестните места по средиземноморския бряг. Малкият град Порто Серво е раят на богатите — на по-голяма част от територията му се издигат вили, построени от Али Хан.
Установиха се на дока и първата работа на Станфорд бе да отскочи до най-близката телефонна кабина.
Дмитри го последва и застана на пост отвън.
— Искам да разговарям с Банка Д’Италия в Рим… — Вратата на кабината се затвори.
Разговорът продължи почти половин час. На излизане от телефонната кабина изражението на Станфорд беше мрачно. Дмитри се почуди какво ли става.
Станфорд и София обядваха на плажа „Лиция ди Вака“. Станфорд избра менюто и за двамата.
— Ще започнем с „малоредус“ — тестени люспици от ръжено брашно. После ще вземем прасенце-сукалче, приготвено с мирта и дафинови листа. От виното ще изберем „Вернация“, а за десерт ще си поръчаме „себадас“ — панирани ябълки с прясно сирене, настъргана лимонова кора и поръсени с пелинов мед и захар.
— Добре, господине. — Сервитьорът се отдалечи силно впечатлен.
Когато Станфорд се обърна към София, сърцето му внезапно подскочи. На масата близо до входа на ресторанта седяха двама мъже и го оглеждаха. Облечени в тъмни костюми на лятното слънце, те дори не си правеха труда да се преструват на туристи. „Дали ме следят, или са просто безобидни екскурзианти? Не бива да оставям въображението си да се развихря прекалено много“, мислеше Станфорд.
София му говореше:
— Досега не съм те питала. С какъв бизнес се занимаваш?
Станфорд я огледа внимателно. Беше истинско облекчение да има до себе си човек, който не знаеше нищо за него.
— Вече съм се оттеглил от всякакъв бизнес — отвърна той. — Сега просто обикалям света и се радвам на прелестите му.
— И си останал съвсем сам? — Гласът й беше изпълнен със съчувствие. — Сигурно си много самотен.