— Разбира се. Тъкмо се опитвах да сплаша тази жена, за да я пропъдя оттук. Нали разбирате, тя просто е измамница. — Той постави оръжието в протегнатата ръка на полицая. — Опитва се да предяви претенции към част от наследството на Станфорд. Аз обаче изобщо не възнамерявам да я оставя току-така да отмъкне парите. Ето защо…
— Достатъчно, господин съдия, всичко свърши — обади се Стив.
— За какво говорите? Нали според вас Уди е виновен за…
— Уди не е в състояние да замисли нещо толкова умно като вашия план, а що се отнася до Кендъл — тя вече е достатъчно богата и прочута. Ето защо започнах да проучвам вас. Дмитри Камински е убит в Австралия, но австралийската полиция намерила в джоба му именно вашия телефон. Използвали сте го, за да убие баща ви. Пак вие доведохте тук Марго Поснър, а после поддържахте твърдението, че била измамница, за да отхвърлите всякакви подозрения от себе си. Настоявахте да се направи ДНК-тест и същевременно сте уредили тялото да изчезне. И отново вие симулирахте, че се обаждате на Тимънс. Наели сте Марго Поснър да изиграе ролята на Джулия, а след това сте наредили да я приберат в психиатрията.
Тайлър се огледа, а когато заговори, гласът му прозвуча ужасяващо спокойно:
— Значи вашето доказателство е един телефонен номер в джоба на мъртвец? Не мога да повярвам! И какво, заложихте вашия нищожен, жалък капан само въз основа на този единствен факт? Та вие нямате абсолютно никакви доказателства. Телефонният ми номер беше в джоба на Дмитри, защото аз се опасявах от възможността над баща ми да надвисне някаква опасност. Наредих на Дмитри да внимава. Очевидно обаче не е бил достатъчно внимателен. Човекът, който е убил баща ми, сигурно е убил и Дмитри. Тъкмо него трябва да търси полицията. Обадих се на Тимънс, защото исках да установи истината. Някой се е представил за него. Нямам представа кой. Ако не откриете този човек и не установите връзката му с мен, не можете да докажете нищо. А колкото до Марго Поснър — наистина бях повярвал, че тя е нашата сестра. Ала когато внезапно полудя и започна да си купува какво ли не, да заплашва, че ще ни убие, убедих я да си замине за Чикаго. После уредих да я приберат в болницата. Исках да скрия всичко далеч от пресата, за да предпазя семейството.
— Но вие дойдохте тук да ме убиете — напомни му Джулия.
Тайлър поклати глава.
— Нямах намерение да те убивам. Ти си измамница. Исках само да те сплаша, да те прогоня.
— Лъжете.
Той се обърна към другите.
— Има още нещо, което е редно да обмислите като вариант. Възможно е никой от семейството да не е замесен. Сигурно външен човек върти нещата — въвел е измамницата в играта с желанието да убеди семейството, че тъкмо тя е истинската Джулия, а после да си поделят наследения дял. За подобен вариант не се е сетил никой от вас, нали? — После изгледа Саймън Фицджералд: — Вас двамата ще съдя за клевета и ще ви отнема всичко, което имате. Тези тук са свидетелите ми. Преди още да е приключило делото, ще съжалявате, че изобщо някога в живота си сте ме срещнали. Притежавам милиарди и ще ги използвам, за да ви унищожа. — Взря се в Стив. — А на вас обещавам, че последното ви действие като адвокат ще бъде гледането на завещанието на Станфорд. Е, сега, освен ако не искате да ме обвините в незаконно притежание на оръжие, мисля да си тръгвам.
Останалите се спогледаха неуверено.
— Значи не? Добре тогава, довиждане.
Те безпомощно го изгледаха как излезе през вратата.
Пръв успя да проговори лейтенант Кенеди.
— Боже господи! — възкликна той. — Вярвате ли на всичко това?
— Блъфира — бавно процеди Стив. — Но няма как да го докажем. Прав е. Нужни са ни доказателства. Мислех, че ще се огъне, но явно съм го подценил.
— Изглежда, че нашият малък план взе неочакван обрат — обади се Саймън Фицджералд. — Без Дмитри Камински или свидетелските показания на онази Поснър разполагаме само с предположения.
— А заплахата над моя живот? — възрази Джулия.
— Ти чу обясненията му — отвърна Стив. — Опитвал се да те сплаши, защото те смятал за измамница.
— Не се опитваше просто да ме сплаши — възрази Джулия. — Имаше намерение да ме убие.
— Знам. Но не можем да направим нищо. Дикенс правилно го е казал: „Законът е дивотия…“ Ето че пак стигнахме там, откъдето започнахме.
— По-лошо е, Стив — намръщи се Фицджералд. — Тайлър съвсем сериозно твърди, че ще ни съди. Ако не успеем да докажем обвиненията си, здравата сме го загазили.
След като другите си тръгнаха, Джулия каза на Стив:
— Толкова съжалявам за всичко. Чувствам се виновна донякъде. Ако не бях дошла…
— Недей да говориш глупости — прекъсна я Стив.