— Да, добре — кимна Саймън Фицджералд.
Пред него стоеше голяма папка с надпис „Хари Станфорд — завещание“.
— Ще раздам на всекиго копие от завещанието, за да не се налага да повтарям формалностите. Вече ви съобщих, че децата на Хари Станфорд получават равни части от наследството.
Джулия погледна за миг към Стив смаяно. „Радвам се за нея, помисли си Стив. Макар че това ще я отдалечи толкова много от мен“. Саймън Фицджералд продължаваше:
— Има около дузина специални дарения, но те са незначителни.
Тайлър си мислеше: „Лий ще пристигне днес следобед. Искам да го посрещна на летището“.
— Както ви уведомих, активите на Станфорд Ентърпрайзис възлизат на приблизително шест милиарда долара. — Фицджералд кимна към Уилям Паркър. — Нататък ще оставя да продължи господин Паркър.
Уилям Паркър отвори едно куфарче и разстла върху заседателната маса някакви документи.
— Потвърждавам последните думи на господин Фицджералд: стойността на корпорацията възлиза на шест милиарда долара. Обаче… — Той направи многозначителна пауза и огледа присъстващите в залата. — „Станфорд Ентърпрайзис“ има неизплатени дългове в размер на петнадесет милиарда долара.
— Какво, по дяволите, говорите? — скочи Уди.
Лицето на Тайлър побеля:
— Това да не би да е някаква зловеща шега?
— Сигурно! — прегракнало се обади Кендъл.
Господин Паркър се обърна към един от мъжете около масата.
— Господин Ленард Рединг е от Комисията по осигуряване на финансовите операции. Нека той обясни как стоят нещата.
Рединг кимна:
— През последните две години Хари Станфорд бе убеден, че лихвите ще падат. В миналото направи милиони, залагайки на същото. Даже и когато лихвите започнаха да се покачват, убедеността му, че те все пак ще паднат, остана непоклатима и той продължи да инжектира пари в спекулативни начинания. Направи огромни заеми, за да закупи дългосрочни акции, лихвите обаче се качиха, а заедно с това и размерът на неговите заеми, докато цената на акциите спадна рязко. Банките проявяваха готовност да извършват сделки с него заради репутацията му и заради огромното му състояние, но когато той се опита да възстанови загубите си чрез инвестиции в особено рискови ценни книжа, те започнаха да проявяват безпокойство. Той направи цяла серия от пагубни капиталовложения. Като гаранция за заемите си предлагаше ценни книжа, закупени също със заеми, и така непрекъснато увеличаваше дълговете си.
— С други думи — намеси се Патрик Евънс, — оперирайки по незаконен начин, той е изградил пирамида.
— Точно така. За негово нещастие обаче лихвите преживяха един от най-резките скокове в цялата финансова история. Той бе принуден да продължава да взема заеми, за да погасява предишни дългове. Получи се омагьосан кръг.
Те седяха неподвижни и смаяно поглъщаха всяка дума на Рединг.
— Баща ви даде лична гаранция пред пенсионния фонд на компанията и незаконно използва тези пари за закупуването на още акции. Когато банките поискаха обяснение за финансовите му операции, той започна да създава фирми-фантоми, представяше фалшиви документи за платежоспособност, както и фалшиви свидетелства за разпродажба на недвижимо имущество. Той просто вършеше измами. Накрая разчиташе само на един банков консорциум — те според него трябваше да го измъкнат от това трудно положение. Но му отказаха. А след известяване на Комисията по осигуряване на финансовите операции се намеси и Интерпол.
Рединг посочи към мъжа до себе си.
— Това е инспектор Пату от френската служба за сигурност. Инспекторе, моля, бихте ли обяснили останалото?
Инспектор Пату говореше английски с лек френски акцент.
— По искане на Интерпол открихме Хари Станфорд в Сен Пол Дьо Ванс. Изпратих там трима детективи да го следят, но той успял да им се изплъзне. Интерпол пусна до всички полицейски управления зелен сигнал, че Хари Станфорд е заподозрян и трябва да бъде държан под наблюдение. Ако знаеха пълния размер на неговите престъпления, щеше да бъде пуснат червен сигнал за спешни случаи и щяхме направо да го арестуваме.
Уди гледаше като зашеметен.
— Ето защо ни е включил в завещанието си. Защото то просто не носи нищо!
— Имате право — потвърди Уилям Паркър. — Споменати сте като наследници в завещанието му, но банките отказваха да приемат сделките му и той знаеше, че на практика не ви оставя абсолютно нищо. Но баща ви бе говорил с Рене Готие от Креди Лионе, който обещал да му помогне. В момента, в който Хари Станфорд преценеше, че отново е платежоспособен, е имал намерение да ви изхвърли от завещанието си.