Тайлър дишаше тежко и се опитваше да дойде на себе си.
— Аз… аз… Това са безсмислици!
Лейтенант Кенеди пристъпи напред:
— Съдия Станфорд, арестувам ви по обвинение в предумишлено убийство. Ще уредим документите по екстрадицията, ще бъдете изпратен в Чикаго.
Тайлър стоеше и гледаше как целият му свят се сгромолясва.
— Имате право на мълчание. Всичко, което кажете, може и ще бъде използвано против вас пред съда. Имате право да говорите с адвокат и да разчитате на неговото присъствие по време на разпитите. Ако не сте в състояние сам да наемете адвокат, по ваше желание може да ви бъде назначен такъв служебно, за да ви представлява преди започването на разпитите. Разбрахте ли ме? — попита лейтенант Кенеди.
— Да. — После лицето му бавно просветна от победоносна усмивка. „Знам как да ги победя!“, помисли си той доволно.
— Готов ли сте, господин съдия?
— Да, готов съм — кимна спокойно той и продължи:
— Бих искал само да отида до Роуз Хил да си взема нещата.
— Много добре. Тези двама полицаи ще ви придружат.
Тайлър се обърна и погледна Джулия, а в очите му имаше толкова много омраза, че тя направо потръпна.
Тридесет минути по-късно Тайлър и двамата полицаи вече бяха в Роуз Хил. Влязоха в преддверието на къщата.
— Нужни ми са само няколко минути да се приготвя — увери ги Тайлър.
Проследиха го с поглед как се качва по стълбите към своята стая. Тайлър се приближи към бюрото, където беше револверът, и го зареди.
Гърмежът отекна безкрайно в пространството.
ТРИДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Уди и Кендъл седяха в гостната в Роуз Хил. Шестима мъже в бели престилки сваляха картините от стените и изнасяха мебелите.
— Това е краят на една епоха — въздъхна Кендъл.
— Това е началото — уточни Уди и се усмихна. — Иска ми се да видя изражението на Пеги, когато разбере на колко възлиза нейната половина от богатството ми! — Той хвана ръката на сестра си. — Ти добре ли си? Имам предвид проблема ти с Марк.
— Ще го преживея — кимна тя. — И без това ще бъда твърде заета. След две седмици ще се гледа предварително дело. После ще видим какво ще стане.
— Сигурен съм, че всичко ще се оправи. — Той стана. — Имам важен телефонен разговор. — Непременно трябваше да съобщи новината на Мими Карсън.
— Мими — започна Уди с извинителен тон, — боя се, че се налага отново да поговорим за старата ни сделка. Нещата не излязоха точно такива, каквито очаквах.
— Уди, добре ли си?
— Да. Много работи се случиха тук. Пеги и аз се разделихме.
Настъпи дълга пауза.
— О? Ще се върнеш ли в Хоуб Саунд?
— Честно казано, изобщо не знам какво ще правя.
— Уди?
— Да?
— Върни се, моля те — каза тя с тих и нежен глас.
Джулия и Стив седяха във вътрешния двор.
— Съжалявам, че нещата се развиха така — каза Стив. — Имам предвид, загдето не получи парите.
Джулия се усмихна:
— Мога да живея и без да имам стотина готвачи.
— Нали не си много разочарована, че пътуването ти дотук беше напразно?
— Наистина ли беше напразно, Стив? — погледна го тя в очите.
Така и не разбраха кой направи първата крачка, но в следващия миг тя беше в прегръдките му, а той я притискаше до себе си и те се целуваха.
— Чакам този момент още от мига, когато те видях.
Джулия поклати глава.
— Когато ме видя за пръв път, ми каза да се махам от града!
— Значи така съм ти казал, а? — ухили се той. — Не искам никога да си тръгваш.
И тя се сети за думите на Сали: „Нима не си разбрала дали човекът ти е направил предложение?“
— Това предложение ли е? — попита Джулия.
Той я притисна още по-плътно до себе си.
— Изобщо не се съмнявай. Ще се омъжиш ли за мен?
— О, да!
Кендъл се появи във вътрешния двор с лист хартия в ръка.
— Аз… аз току-що получих това в пощата.
Стив я погледна обезпокоено:
— Нали не е поредното…?
— Не. Избрали са ме за модна дизайнерка на годината.
Уди, Кендъл, Джулия и Стив седяха на масата в трапезарията. Навсякъде около тях работници местеха столове, дивани и ги изнасяха.
Стив попита Уди:
— Какво мислиш да правиш сега?
— Връщам се в Хоуб Саунд. Първо ще се подложа на лечение при доктор Тикнър. А после — една моя приятелка има цяла конюшня с понита, които ще яздя.
Кендъл погледна Джулия:
— Ти в Канзас Сити ли се връщаш?