Поглеждам напред над рамото на Милър. Пътят е труден, със завои, тесен. Криволичим по нагорнището, завираме се все по-навътре в гората.
Тъкмо проверявам отново по картата дали сме на прав път, и изведнъж като че целият свят гръмва. Джипът лудо подскача. Добре, че на волана е Милър — който и друг да беше, нямаше да го удържи и щяхме да се преобърнем. Първата ми мисъл е, че сме се натъкнали на мина, но после разбирам, че Майката е дал дълъг откос. Стреля покрай лявото ухо на Милър по нещо от другата страна на пътя, тъй че джипът се накланя на двете си десни колела. Вече съм тръгнал да скачам, когато той отново пада на четирите. Милър изключва мотора, грабва емката си и се хвърля на четири крака под джипа. Половината от багажа ни, струпан зад картечницата, се е разпилял по пътя. Аз съм се сгушил сред него.
Изскачайки навън, си цапардосах коляното в проклетата дръжка и сега тъпият ми мозък е зает повече с болката, отколкото със задачата да ме опази жив.
Уилкинс е все още горе зад картечницата. Вече не стреля, но продължава да се прицелва. Едва намирам гласа си, за да му прошепна. Пропълзял съм зад дясното задно колело, в обратна посока на изстрела на Майката.
— Какво има, Уилкинс? Какво видя?
Малка пауза, преди да ми отговори. Изправя се на мястото си зад картечницата, където беше клекнал. Побутва очилата на носа си и се навежда напред.
— Един немски войник зад онова дърво — ей там. Май го улучих; сега лежи проснат на земята. Не виждам други.
— Сигурен ли си, Майка? Още ли го виждаш?
Майката сваля очилата си, избърсва стъклата с кожената длан на плетените си ръкавици и отново се взира.
— Ахаа, ей го е, там. Изправи се и сам ще го видиш.
Не е работа за човек, който обича живота. Но ако е засада, защо не гръмнат така, че Майката да изхвръкне от джипа?
Окуражен от тази прибързана логика, прибягвам до крайпътните дървета. Поглеждам назад: от другия джип всички са се разбягали: моторът му още работи.
Божке, колко ме е страх! Всеки миг очаквам да се оригне някоя картечница. Бббрррпп! Мятам пушката на рамо и изваждам изпод куртката си една граната. На близко разстояние ще съм по-добре с граната, отколкото с пушка. Пъхвам пръст в халката и се придвижвам с две, после с три дървета по-напред. Виж ти! Наистина германец, и то наистина мъртъв!
Около минута по-късно, след като се промъквам внимателно по корем до нашия „мъртъв германец“, така както ни обучават в пехотата, виждам на земята нещо, което оттогава съм сънувал поне хиляда пъти през последните трийсет и седем години.
Той е бил мъртъв отдавна, замръзнал е с едната ръка над главата, а другата сгъната отпред на корема. Сега лежи по гръб, но е умрял по корем, с извита встрани глава. Едната му буза е заледена и раздрана, така че от костите висят парчета замръзнала плът; месото е синьо-зеленикаво, няма и следа от кръв. Вижда се как един от нашите дванайсеткалибрени патрони е минал право през шията му току под брадичката, образувайки съвършена безкръвна дупка дванайсети калибър.
Виждал съм умрели и умиращи, но никога не съм виждал да стрелят по мъртвец. Знам, че за добър стрелец се казва „ще те просне мъртъв“, но това тук е действително проснат на земята мъртвец. Сега ми изглежда върховно престъпление.
До мен идва Милър.
— Хиляди песове! Какво, по дяволите, стана?
— Изглежда, че е бил изправен до това дърво, Бъд. Довлекли са го отнякъде и са го турили да стърчи тук.
Навеждам се и вдигам една истинска немска маузерова карабина до него. Намирам и надупчено парче бяла хартия.
— Навярно даже са му сложили тази пушка в ръцете, като са го подпрели на дървото. Ето какво е видял Майката.
Всички, освен Уилкинс вече се дотътрят. Майчице, ама че съм командир!
Ха сега, дайте всички да се скупчим заедно, та да ни повалят с един откос!
Ама че работа!
Отец Мънди коленичи до немеца. Като истински свещеник се мъчи да затвори отвореното му око, но то е замръзнало. Другото представлява нещо като вкоравено желе. Отчето издърпва ръкавицата си и пъха палец в затвора на емката, за да го намасли. После описва няколко кръстчета по останките от лицето на германеца: челото, едното му око, ухото и устните, после по опакото на вкочанените, разлагащи се длани. Мърмори си под носа молитви на латински. Подвивам коляно до него, главно за да не се свлека на земята.