— Да не би да помазваш мъртвеца, а Мънди? Мислех, че човек трябва да бъде помазан, преди да умре, а не след това, и то от истински свещеник.
Мънди бавно се изправя; все още се моли. Действията му са нормални, но е почти в същото състояние на шок като мен.
— Така е, Уонт. Но не можах да измисля по-подходяща молитва. Помолих се ангелите да му помогнат и дяволите да се оттеглят. Какво друго?
Той сваля каската си; главата му е запотена. Тръгваме назад към джиповете. Майка Уилкинс все още седи там зад тежката картечница като единствения добър войник сред нас. Мънди бръква в подплатата на каската си и измъква парче тоалетна хартия.
— Уонт, мога ли да отида за малко в храсталака? Този род неща просто ми действат на стомаха.
Махвам на другите с установения помежду ни сигнал „за пикаене“ и Отец Мънди отцепва в гората. Връщам се при джипа. Милър седи на шофьорското място с провесени навън крака. Свалил е каската си и се пляска с ръце по ушите.
— Виж какво, Майка, можеш ли да ме предупредиш поне секунда по-рано, преди да почнеш следващия път? Сега сякаш цяло ято птички се кискат в главата ми в дует с някаква скрибуцаща нефтена сонда.
Милър се обръща към мен.
— Уонт, мога ли да запаля, докато чакаме Мънди?
— Може, но не одобрявам. Нали знаеш, трябва да бъда в добри отношения и с Гордън.
Поглеждам към другия джип, малко по-назад; Шутзър и Гордън са се облегнали на него.
Мелвин Гордън е нашият откачен на тема „здраве“; възнамерява да става доктор, ако преживее войната. (В действителност това се сбъдва — и двете неща). Поел е лична отговорност (по своя инициатива) за състоянието на нашите тела. Мънди пък работи върху душите ни. От днешна гледна точка, предполагам, Мънди е нашият еколог, Милър — нашият техник и поет, аз съм художникът, а Шутзър — нашият бизнесмен.
Гордън накара всички, които пушеха, да престанат, поне пред него. Понякога ни писва. В пререкания с Гордън влиза най-вече Милър, така както Шутзър вечно влиза в пререкания с Мънди.
В този момент отец Мънди излита като стрела от гората още преди да е свършил работата си. В едната си ръка стиска тоалетната хартия, която се развява след него, а с другата придържа колана на панталоните си. Пушката му виси на свивката на ръката и се мята отпреде му, като го удря по коленете при всяка крачка.
— Майко Божия, спаси ме!
Поглежда назад през рамо. Опипва главата си с ръката с тоалетната хартия и загрява, че е без каска. Замръзва на място.
— О, не, Господи! Само не ме карай да се връщам! Отец Мънди се мъчи да се закопчае и да се оправи. Оплита се в тоалетната хартия. Всички пак сме се проснали в снега, с изключение на Уилкинс, който така е врътнал оная ми ти картечница, че се цели някъде току над главата на Отчето.
— Какво, в името на небето, има, Мънди?
Мънди се дотътря до мен и се пльосва долу. Той е висок към един и деветдесет и тежи над сто кила; почти дебелан. Поначало бледен, сега е пребледнял още повече, а горната му устна е оросена с капчици пот; целият трепери.
— Няма да повярваш, Уонт.
Останалата част от отделението се повлича до нас на прибежки или с пълзене. Навярно изобщо никой никога не би могъл да оглавява тази тайфа гении с високоразвито стадно чувство. Бедата е, че вечно искат да разберат всичко. Уилкинс също се поддава иззад картечницата.
— Какво стана, Мънди? Какво има там? Германски патрул ли?
— Нищо подобно, Ванс. Само че не го очаквах. Не знам какво става, но всички вие трябва да идете да видите. Не съм съвсем сигурен какво точно беше. Толкова се изплаших, че дуфтих, без да гледам много-много.
Шутзър се надига и избърсва скрежа и мръсотията от коленете и лактите си.
— Какво видя бе, Отче? Някоя пещеричка с необикновено сияние отвътре и една облечена в бляскаво бяло и синьо жена, която ти проговори ли? Хайде, казвай!
Мънди хвърля на Шутзър един от типичните си погледи, с които сякаш казва: „Прости им, Господи!“
— Е, добре, умник такъв, какво ще кажеш при вида на един немски и един американски войник, които танцуват заедно ей там, в гората, а? Само че без музика.
Шутзър се качва в джипа, за да смени Уилкинс зад картечницата. В действителност той би трябвало да бъде отдельонен. Ето за какво трябваше да се сети отдельонният. Намества се там, докато Майка Уилкинс се спуска по страницата на джипа. Трябва да е замръзнал. Гордън изтръсква снега от ръкавицата си.
— Какво става тук? Да не би Отец Мънди да се натяга за осми параграф? Е, няма що, пак ще трябва да си упражня ченето. Ако си поговорим малко, може и да ти помогна, Отче; приемните ми часове са от два до пет. Мисля, че ще мога да ти отделя някоя и друга минута.