Никой не казва нищо и аз се измъквам от леглото. Притеснявам се, задето съм само по войнишки долни дрехи, с голяма цепка отпред без копчета, като гръбния отвор на болнична нощница. Шмугвам се в банята. Гордън и Шутзър идват след мен. По пътя Шутзър задигна възглавниците от едното легло; заключва вратата след себе си.
— Най-добре е да се разположим; не се знае колко време ще трябва на човек като Мори.
Шутзър се прави на голям дявол, но ръцете му треперят и лятната му униформа е мокра от пот под мишниците и на кръста.
Гордън сяда върху капака на клозета, като пъха под себе си едната възглавница. Аз влизам във ваната и слагам другата под тила си. Ваната е леденостудена и корава; излизам и почвам да я пълня. Кой знае кога пак ще имам възможност да ползвам истинска вана; освен това, че щом бездруго трябва да стоя буден в един часа през нощта, по-добре да правя нещо; привършил съм книгата си.
Шутзър поглежда часовника си, изважда пура и се мъчи да я запали. Гордън го стрелка с погнуса. Шутзър разкопчава ризата си.
— Знаеш ли, тя казва, че ще го направи безплатно; „Всичко за момчетата отвъд океана“, или почти вече отвъд океана, тъй да се каже.
Той сваля подгизналата си ръка.
— Няма да повярваш, Уонт. Обиколихме всички барове и бардаци, минахме по всички съмнителни тъмни улички, като през цялото време сме спорили. Когато най-сетне се съгласявахме за някоя, цената се оказваше направо астрономическа, примерно двайсет долара на човек, без групово намаление.
Той пуска ризата си на пода и се взира в огледалото над умивалника. Изстисква една пъпка под ухото си. Отново се мъчи да запали пурата. Дори не знае, че пурите трябва да се подрязват.
— Я стани за малко от клозета, Гордън; трябва да се изпикая.
Мел става, притиснал възглавницата към гърдите си. Шутзър вдига капака, изважда си го, но не може да пусне нищо. Стои така, забил поглед надолу, пафка неподрязаната си пура, за да не угасне. Ние мълчим; чува се как в другата стая Мори и момичето си говорят, но думите им не се разбират. Шутзър се закопчава и отново поглежда часовника си. После пак разкопчава панталоните си и ги събува.
— Я по-добре да се приготвя; не се знае колко ще му трябва на стария Мори Марголис; може да свърши, без да усети. Няма смисъл да губим време.
Помирисва под мишниците си, после изважда от тоалетната си чанта одеколон и отново ги натрива. Аз опитвам водата във ваната; твърде гореща е. Пускам малко студена.
— Тъкмо бяхме купили бърбъна и вече щяхме да се откажем, когато намерихме това момиче. Бяхме стигнали чак до автогарата на „Грейхаунд“. Тя беше вътре, седнала на една дървена пейка. И ето че наш Гордън отива при нея и завързва разговор. Без да се усетим как, почваме да й разказваме какво сме правили цяла вечер; че търсим курва, която да забели четирима презрели девственика. Смеем се; и тогава като гръм от ясно небе тя доброволно предлага да дойде с нас. Божичко, човек да не предполага! Мислех, че се шегува, обаче тя е напълно сериозна и няма да ни струва нито цент.
Гордън отново сяда на клозета. Ваната вече се препълва, аз спирам водата и се настанявам вътре.
— Стан, имам един презерватив и един профилактичен дезинфектатор, които можеш да използваш, ако искаш.
— Имам си. Не ми се бъркай, Уонт; ставаш по-досаден и от Уилкинс.
Той изважда пакетчето от панталоните си на пода.
Доволен съм, че го казах. Шутзър почва да крачи — ако е възможно човек да крачи в една хотелска баня с още двама души вътре. Той е само по обувки, чорапи и долни дрехи; стиснал е пурата между зъбите си и държи пакетче с три презерватива в ръка. Закрепва профилактикума на ръба на умивалника. Поглежда часовника си.
— Знаех си аз, че на Марголис ще му трябва цяла вечност.
— Опитвал ли си от тия профилактикуми, Стан? Аз опитах веднъж, само за да видя как е. Не боли, но имаш особеното усещане, че гумени змии те стискат. Да не те притеснява.
— Не се безпокой, ще се оправя. Ама какво вършат ония там бе, мамицата им!
— Дръж си езика, Стан! Освен теб тук има и джентълмени. Какво би си помислил Отец Мънди?
— Майната му на твоя Отец Мънди!
Гордън поклаща глава, взима и моята възглавница в скута си над неговата и отпуска глава върху тях. Шутзър отново поглежда часовника си; обляга се на вратата на банята.