— Ей, Мори как е там, а?
Никакъв отговор. Шутзър долепя ухото до вратата.
— Може би го е утрепала и се е измъкнала; сипала му е приспивателно в питието или го е цапнала с оловна палка. Всичко може да се очаква.
Шутзър чука по вратата — първо леко, после силно.
— Ей, Марголис, айде остави по нещичко и за нас, а? Обади се поне.
Пак нищо. Бавно полека. Шутзър отключва и отваря вратата, наднича в стаята, после влиза. Затваря вратата зад себе си.
Аз се изправям във ваната и се избърсвам. Шутзър не се връща. Двамата с Гордън се споглеждаме. Обувам си гащите и влизаме вътре след Шутзър.
Тримата седят със скръстени крака на леглото, Шутзър и Мори са още с дрехите — ако войнишкото ватено бельо може да се смята за дрехи. Момичето е по комбинезон и плаче. Ние с Гордън заставаме до леглото и слушаме. Ще разкажа цялата история накратко. И без това не е в темата на книгата — а може би е?
Казва се Джанис. Била сгодена за едно момче на име Мат. Мат бил убит при десанта в Сицилия. Джанис научила това едва преди седмица. Тръгнала на юг, за да види всички места, по които е бил Мат през последните дни от своя кратък войнишки живот. Студентка е първи курс в Пенсилвания, но няма да се връща в университета. На двайсет години е. Дошла е тук, за да се самоубие, но нямала достатъчно смелост; сега притежава само един билет за автобуса.
И така, какво си мислите?
Двамата с Мори почнали да си говорят, понеже се смущавали. Почнали да се целуват; тогава тя се разплакала и ето как се разбрало всичко.
Историята свършва с това, че приближаваме двете легла едно до друго и отпочваме остатъка от бърбъна в книжната кесия. Едно шише от 750 грама, пълно само до две трети — за петима души. Може и да сме вложили в това известен математически разум и той ще да е бил единственият логичен елемент в онази нощ. Приличаше на орязана версия на незаснет още класически военен филм с Шърли Темпъл и Оди Мърфи.
Джанис е спала само с един мъж в живота си, Мат, малко преди да замине. А сега се предлага на всички нас. Твърди, че е по нейно собствено желание.
Разбира се, това събужда у всеки от нас вечно разсъждаващия, вечно оспорващ, вечно несъгласен младеж от спецрезерва. Отгоре на всичко се чувстваме гузни, уплашени. Идеята, тази проста, прекрасна идея, трябва да бъде подложена на всякакъв вид фалшиво рационализиране. Свършваме преди разсъмване и заспиваме уморени, полупияни, свойски прегърнати на нашето двойно легло. С посивяването на стаята под нахлуващата светлина на новия ден Джанис полека, полунасън, идва при всеки от нас поотделно: Дядо Мраз или Великденско зайче. Ние плачем и се кикотим, докато минаваме през митичната бариера, отделяща момчето от мъжа, мъжа от смъртта.
Джанис ни отнася със себе си.
В десет часа след пищна масова закуска в леглото Мел изпраща Джанис до автобусната спирка. Не говорим за станалото. Мисля, че за всеки от нас това е нещо, несравнимо с целия му останал опит.
Лично аз запазих странен спомен от първото си сексуално преживяване в ролята на мъртво момче на име Мат. И до ден-днешен все имам чувството, че всяка жена, с която спя, таи в ума и сърцето си идеалния образ на някого другиго.
Тук още веднъж се сблъскваме с моята слабост към невероятната истина. Мел и Джанис си кореспондират през войната. Мел се завръща и двамата се оженват. Раждат им се три деца, а след петнайсет години се развеждат. Може би защото е било смесен брак или просто един от обичайните бракове под натиска на времето. Може би Мат винаги е присъствал.
Шутзър и Гордън свършват танца си. Домъкваме вътре останалия багаж. Карам Милър да приближи джипа със задницата до едната стена на замъка, така че картечницата да е насочена напред и да държи под обстрел целия път заедно с моста. Другия джип докарваме зад замъка. Внасям вътре халатите за сняг, маскировъчното белило, един сандък с гранати и радиостанцията. Майката ми помага. Освен това изваждам полевите телефони. Милър почва да ги размотава. Измъквам двете огромни макари с жица за телефоните. По тях още има засъхнала кал от последното им развиване в Саар.
Когато свършвам, спирам да си поема дъх и обмислям положението. От фасадата на замъка се открива гледка надолу през редица стъпаловидни басейнчета, стигащи почти до потока. Същият поток под онзи мост, по който се изкачихме до замъка. В басейнчетата има статуи на делфини и разни риби, от чиито уста излизат зеленясали медни тръби за водните струи. Статуите изглеждат като излети от цимент, с черни, зелени и жълти петна от фъндъци вкоравен мъх. Коритата на басейнчетата са пълни със замръзнали листа.