Милър проверява комина и открива, че е зазидан. Разкъртва леко мазилката с приклада на пушката си; падат няколко тухли и димът тръгва нагоре както трябва. Излизам навън, за да установя доколко се забелязва. Точи се нещо като извита бледосинкава змия. Вижда се, но не чак толкова. Ще рискуваме.
В дневния порцион има подбор от лакомства като конфитюр и компот, така че Майката скалъпва доста вкусен обяд. Завършваме с кафе и аз се моля стомахът ми да го понесе. Кой знае защо, не съм чак толкова изплашен, колкото очаквах; може би горещият огън и покривът над главата ми ме успокояват.
Мънди открива над замъка кладенец с ръчна помпа; двамата с Милър я изпробват и тя заработва. Донасят вода в стари дървени ведра; изглежда бистра. Май поне веднъж ще можем да перем често мешките си. Може би това ще спомогне и вътрешностите ми да си седят на мястото.
Опитвам се да изготвя равностоен график. Гордън, Шутзър, Милър и Мънди ще искат да са свободни заедно през деня, за да правят щурото си каре за бридж с въртене без карти. От друга страна, не желая да погодя никому номера да получи една след друга дневна и нощна смяна, с общо шест часа караул. Почти толкова сложно е, колкото изчисляването на картите при техния измислен бридж; ето още едно нещо, което трябва да свърша най-късно до утре. Може би Майката ще ми помогне; и без това е по-добър от мен в тая работа, а и ще го поразсее.
Влизат Шутзър и Гордън. Майката, който държеше манджата на огъня, им сипва и потегля към поста до моста, а на Отец Мънди се пада горният. В това отделение всичко върви практически от само себе си; ако някой се опита да го ръководи, само попречи. Може би не е необходимо дори да изготвям график за караула.
Милър е намерил няколко празни бутилки от вино и раздира с щика си чувалите от конюшнята на ленти. Прави факли, като взима бензин от една туба в джипа си. Така довечера ще имаме светлина.
Стъмва се към пет, тъй че ще има още една смяна, преди да започне нощният двоен караул. Засега ще караме така; после ако утре не се случи нищо, ще се откажем от единия пост. Никой не ни е наредил да браним това място, а само да държим под око пътя и моста.
Отварям сандък с нови гранати и раздавам всекиму по още две; всички носим патрондаши, плюс пълнителите на коланите си. Картечницата е заредена с бронебойни патрони, всеки шести — трасиращ. Напълно безпомощни сме срещу танкове, даже с бронебойните, но може би ще позабавим хода на някой бронетранспортьор с оръжие или пехота. По дяволите, та оттук не може да мине нищо такова! Стига съм се притеснявал.
Влиза Милър с връзка ръждясали ключове. Намерил ги е увесени на една кука от вътрешната страна на кладенеца, когато махнал капака, за да види дали не е замърсен. Има двайсетина ключа, все огромни и украсени с орнаменти.
Гордън запалва една факла. Аз, той, Шутзър и Милър тръгваме на оглед. Най-сетне вършим нещо като разузнаване; майор Лав би се гордял с нас.
Отвън, в задната стена, откриваме стъпала към мазето и се спускаме по извита окъртена стълба до мръсен под. Тук е по-топло, но влажно. Сводовете са от камък, с натежали от мръсотия паяжини по края. Ако стане ужасно студено, можем да живеем и тук, но вече ни е дошло до гуша да спим по мазетата.
Оглеждам се за друг изход към вътрешността, който да използваме, в случай че ни нападнат от горната входна врата, но няма нищо, освен три малки стаички, един задънен коридор и стълбата за навън, по която дойдохме.
Милър разработва пермутациите и вероятностите за три ключа от двайсет и накрая успява да отвори. В едната стая намираме осем бутилки вино. Сламата и празните рафтове говорят, че някой друг май вече е опустошил повечето. Във второто мазе има две каси със сардинени консерви. Третото е празно, като се изключат няколко счупени стола и ръждясали стари сечива.
Взимаме виното и сардините; ще разнообразят донякъде храната ни. Милър помъква три счупени стола за горене. Струпваме сардинените консерви и бутилките с вино край огнището; Милър натрошава столовете и хвърля няколко царги в огъня.
След това се изкачваме по стълбата, която тръгва от стената срещу кабината. Тя се извива нагоре до някаква площадка, после пак се насочва към задната стена. Отваряме висока дървена врата и излизаме в коридор, който върви по дължината на замъка, почти като в хотел. Милър отново се пипка с ключовете. Отбелязал си е трите от мазетата, така че сега му остават седемнайсет. Оказва се, че един от тях става на всички врати по коридора.